Обществото на снега: Какво имаше в куфара на Зербино?

В „ Netflix Обществото на снега ”, пътниците от полет 571 срещат трагична съдба, когато самолетът им се разбива насред Андите. Катастрофата убива някои, а останалите са оставени на милостта на планините, борейки се с глада и студа. Между това, оцелелите създават връзка, която ги свързва всички заедно. Те чакат повече от два месеца спасението да пристигне и да се приберат у дома, но когато идва моментът да се качат на хеликоптера, Густаво Зербино отказва да тръгне без куфара си. Какво имаше в куфара му и защо беше толкова важно за него?

Зербино носеше част от своите спътници в куфара

Не всеки успя да се върне у дома от Андите след това самолетната катастрофа през 1972 г . Само шестнадесет пътници бяха живи до края и те успяха да го направят, работейки заедно и гарантирайки оцеляването на другия чрез колективните си усилия. Самата катастрофа уби шепа хора, но някои успяха да излязат от нея без тежки наранявания. Дори тези, които бяха ранени, бяха подпомогнати и обгрижвани, докато можеха да се държат за живота си.

Густаво Зербино, 19-годишен студент по медицина, използва знанията си и помага на други оцелели веднага след катастрофата. Към това усилие се присъедини и Роберто Канеса . През следващите два месеца Зербино и Канеса стават лекари на групата и се грижат за своите приятели и спътници, тъй като те един по един започват да падат от студ, глад или някаква травма. Да видят приятелите си да умират пред тях по този начин означава да се отрази на човек, но Зербино и Канеса се фокусираха върху живите, а не върху мъртвите.

Едно от нещата, за които групата винаги е работила, е оцеляването на групата като цяло. Каквото и да правеха, беше в услуга на цялото звено, а не на индивидуалните им нужди. Те бяха готови да дадат телата си на каузата, да оставят приятелите си да ги изядат, ако умрат първи, надявайки се, че това ще увеличи шансовете им за оцеляване. Бяха катастрофирали в Андите заедно и щяха да се измъкнат заедно. По този начин мъртвите играят също толкова важна роля за оцеляването на групата, колкото и живите.

Когато спасителите най-накрая пристигат, Густаво Зербино прибира вещите на загиналите пътници. Слага ги заедно в куфар, като отбелязва всичко с името на пътника, за да запомни кое на кого принадлежи. Това е единственото нещо, което той може да върне на семействата на жертвите, виждайки как онези, които са изгубили в Андите, никога не са се върнали у дома. За него е важно тези неща да стигнат до семействата им, вярвайки, че това ще им донесе известна утеха.

Може би по-важното е, че му носи утеха, тъй като приятелите му са с него по някакъв начин, държи се за тях дори когато е спасен, излетян от Андите и откаран в болницата с останалите оцелели. Той стиска куфара и отказва да го остави, защото би се почувствал като изоставяне на приятелите си, които щедро са дали телата си, за да осигурят оцеляването му и това на останалите петнадесет. Той прекара последните 72 дни с тях и сега внезапно спасяването и извеждането му от мястото, което неволно се бе превърнало в техен дом и ги поддържаше живи, трябваше да събуди някои сложни чувства у оцелелите. Носенето на куфара вкъщи означаваше, че по свой собствен начин той връщаше и приятелите си у дома, така че ако шестнайсетте от тях трябваше да се върнат у дома, останалите също.