Повече от която и да е друга телевизионна екипа, HBO се оправда в хрониката на личните последици от войната в Ирак. В драматичния сериал Generation Kill и отличните документални филми Alive Day Memories и Baghdad ER, HBO разгледа не само травматичния логистика на битката, но и аспектите на войната, по-малко зрелищни — и по-малко обсъждани — от смъртта: ролите на физическата болка , ампутация, спешна медицина в зоната на война. Всеки проект е пристигнал без тръбен сантиментализъм и именно в тази достойна традиция филмът Taking Chance идва при нас в събота вечер.
Филмът, базиран на опита на подполковник Майкъл Стробл, ветеран от Пустинната буря, който беше един от сценаристите, е малък, тих, затворен, лишен от метафори, поставени или висящи. Той бележи режисьорския дебют на Рос Кац, продуцент зад Lost in Translation и други филми.
Преди пет години полковник Стробл, изигран тук от Кевин Бейкън с някакъв спокоен стоицизъм, доброволно придружи у дома останките на Ченс Фелпс, 19-годишен ефрейтор от морската пехота, убит в провинция Анбар в Ирак. Филмът проследява пътуването на полковника из цялата страна, ковчегът го придружава на два търговски полета до Дюбоа, Уайо, където живее семейството на Фелпс. Военният протокол изисква Стробл да носи със себе си две знамена, по едно за всеки от разведените родители на Фелпс, изиграни от Том Уопат и Ан Дауд.
Телевизията тази година предложи изобретателност, хумор, предизвикателство и надежда. Ето някои от акцентите, избрани от телевизионните критици на The Times:
Почитайки ритуала на военния ескорт, Taking Chance търси моментите му в ежедневни детайли. Въпреки мрачния и благороден характер на своята мисия, Стробл все още е подложен на студените неудобства от сигурността на летището. В униформа той отказва да свали якето си и да го залепи на конвейер като суичър на Giants; вместо това той изисква да бъде сканиран насаме.
На друго място по време на пътуването обаче той среща само доброжелатели и добри самаряни: мъже и жени, които изглеждат развълнувани и му благодарят за услугата. Опитът напомня, че американците представляват добър и почтен гражданин: нашите различия не ни разделят толкова, колкото нашата човечност ни обвързва. Taking Chance има ефекта на филм за кампания, който би могъл да бъде заснет в името на всеки с добри намерения.
Това, което научаваме за Фелпс, когато Стробл достигне дестинацията си, е, че той е бил енергичен човек, смел боец. Беше се включил доброволно за рутинен конвой извън Багдад в почивен ден. Войната не е повече за пресметнат ужас, отколкото за лош късмет, който може да бъде избегнат. В Уайоминг Стробл се сблъсква с друг съотборник, който доста предсказуемо се чувства отговорен за смъртта на Фелпс.
Истинският дневник на полковник Стробл е изходният материал за филма, а верността към действителните събития, без драматизираща ръка, води до плоскост, която ме накара да се чувствам непатриотичен, защото се чувствам отегчен.
Голяма част от проблема е, че самият Стробл се появява по-малко като персонаж, отколкото като структурно устройство. Накрая научаваме, че той носи продължителна вина, че не се е върнал в Ирак. Не можеше да напусне семейството си. Предвид завоя на войната, практически е невъзможно да се оспори неговият избор.
HBO, събота вечер в 8, източно и тихоокеанско време; 7, Централно време.
Режисьор Рос Кац; написано от подполковник Майкъл Р. Стробл, U.S.M.C. (в оттегляне) и г-н Кац, въз основа на дневника на полковник Стробл; Брад Кревой, Кати Вишнер-Сола и г-н Кац, изпълнителни продуценти; Уилям Тейтлър, съизпълнителен продуцент; Лори Кийт Дъглас, продуцент; Джени Шерууд, изпълнителен директор, отговарящ за продукцията на HBO. Продуцирано от Motion Picture Corporation of America и Civil Dawn Pictures.
С: Кевин Бейкън (подполковник Майкъл Р. Стробл), Том Уопат (Джон Фелпс), Ан Дауд (Гретхен Мак) и Пейдж Турко (Стейси Стробл).