2012 г. беше година, която видя зашеметяващ успех за хинди филмите както в страната, така и в международен план. Годината имаше своя дял от въртящи се пари хитове без сюжетна логика и сплотеност. Но беше забележително с въвеждането на ново движение на реализма чрез изцяло амбициозни проекти, които промениха всеобхватното възприятие за филмите на хинди по света.
Където филми като Ra.One може да не са ударили правилния акорд на критиците, визуалните му ефекти породиха значителна промяна в начина, по който филмите на хинди се виждаха на Запад. Отдалечаването от тематични теми беше възхвалявано чрез истории за любов, насилие, отмъщение и състрадание. Ето списъка на най-добрите филми в Боливуд за 2012 г.
Изключителната чувствителност на умелото боравене с женски фетицид на Nila Madhab Panda прави ‘Jalpari’ задължителен часовник. Този скъпоценен камък има трима изключително талантливи деца художници като съвместни водещи в Lehar Khan, Krishang Trivedi и Harsh Mayar. Те превъзходно изобразяват промяната от първоначална невинност до брутален опит, свидетели на ужасните и нечовешки събития, които се случват в село Madhogarh. Прекалената им скорост се подкрепя от Танища Чатърджи и Рахул Сингх, наред с други, и извежда важен въпрос на преден план.
Привидно ясната дихотомия между това, което е правилно и кое не, е трогателно изследвана в този изненадващ детски филм. Режисиран от Раджеш Мапускар, „Ферари Ки Саваари“ изследва отношенията баща и син, обтегнати от финансови и впоследствие морални проблеми. Започва, когато честният баща (Шарман Джоши) извърши нетипично жестокост, за да сбъдне желанието на сина си (Ритвик Сахоре) да играе на Lord’s Cricket Ground в Англия. С впечатляващия Боман Ирани в актьорския състав, филмът е почти непримиримо сантиментален и малко дълъг. Сърцето му обаче е абсолютно на точното място.
Режисиран от Хабиб Фейсал, „Ishaqzaade“ се съсредоточава около убийствата на честта в и около Индия. Показва как романтиката се разглежда миопично и лицемерно от масите. В допълнение, тя винаги се вижда с женоненавистни пристрастия. Филмът е съсредоточен около две семейства, замесени в ожесточено политическо съперничество - куреши и чаухани. Филмът показва как двама млади колеги от тези семейства първоначално манипулират и след това си падат.
Арджун Капур е картина на увереност, а Паринети Чопра е електростанция само във втория си филм. Звукът от Amit Trivedi и Ranjit Barot придава напрегната атмосфера на филма. Фейсал, също писател, заслужава цялата заслуга за преплитането на изключително важен въпрос във филм на хинди с романтика със закръглена звезда, подобно на вечния „Ромео и Жулиета“ на Шекспир.
Филмите на хинди са виновни, че са прикрили реалността и обикновено изобразяват неискрена версия. „Коктейл“ е лъскава, но нюансирана визия за съвременния живот и свободно време. Фокусът му е върху триумвирата на Вероника (Дипика Падуконе), Гаутам (Саиф Али Хан) и Мира (Даяна Пенти). Във фокуса на филма е как техните междуличностни отношения представляват цялостната комбинация от съвременни романтични отношения и приятелства.
Звездният акт на Падуконе се подкрепя отлично от двете й основни звезди. Със сценария, написан в съавторство с режисьора Имтиаз Али, „Коктейл“ прави забележителна работа, за да подчертае значението на личностното израстване и съпричастност в живота ни.
Режисиран от Reema Kagti, съавтор на Zoya Akhtar, с диалози на Farhan Akhtar и Anurag Kashyap, няма да е изненада да се знае, че ‘Talaash’ е впечатляващ филм. В по-голямата си част, особено в електрическата си първа половина, е точно това.
Въпреки че е дерайлиран от кулминацията си, филмът остава значим. Това се дължи главно на водещите изпълнения на Aamir Khan, Kareena Kapoor и Rani Mukerji. Преследващата музика, която отразява преобладаващата вътрешна травма, е от решаващо значение. Както и Мумбай, който той улавя в многото си нюанси на черно и сиво.