13 причини, поради които сезон 1 приключва, обяснено

Отлепвайки историята на Хана един след друг, последният епизод довежда шоуто до сърцераздирателно заключение. Тринадесетото лице на нейната лента е разкрито като студентски съветник, г-н Портър. След като изслуша своята част от историята, Клей решава да предаде касетите, но не преди да се изправи пред учителя и да го уведоми за ролята, която е изиграл в смъртта на Хана Бейкър.

Винаги, когато някой се ангажира самоубийство , останалите хора трябва да се справят със загадката защо са го направили. Какво ставаше в съзнанието им? Какво се случваше в живота им? Те изглеждаха като част от перфектния свят, какво би могло да се обърка? Всички такива въпроси се появяват, всеки играе с различни възможности. Най-близките до жертвата - техните приятели и семейство - се опитват да преминат отвъд оскъдния акт на съзерцание, те се опитват да намерят солидни доказателства, за да разберат душевното си състояние. Те преглеждат нещата си, четат списанията си, взират се в снимките им, опитват се да намерят някой, който е знаел нещо, всеки, който може да им даде само намек за това какво е накарало човек, когото са обичали, да отнеме живота си.

За повечето хора обаче това търсене не съществува извън случайните мисли, които се появяват в съзнанието им. Мислите, които с течение на времето стават по-редки, и в крайна сметка те забравят за това, докато нещо им напомня за това. И е съвсем нормално. Ако наистина не сте познавали жертвата, можете да стигнете дотам, че да разберете какво се е случвало с тях, когато са били живи. Как бихте могли да разберете какво си мислят, преди да се самоубият? Примиряването с непознатото е това, което позволява на хората да продължат напред. И това си каза г-н Портър. Въпреки че беше съветник, той всъщност не знаеше проблемите и делата и драмите на всички ученици, които се разхождаха из залите на училището. Нямаше да знае за тормоза и лукавите коментари, докато студент не дойде при него и не му каже какво става. Когато Клей се изправя срещу него за последната му среща с Хана, г-н Портър го пита как би могъл да знае нещо подобно? Как би могъл да разбере какво мисли Хана?

Какво се случи на последната среща?

Като се има предвид какво всъщност се случи при последната му среща с Хана, отговорът на г-н Портър на въпросите на Клей изглежда суров. В последната си лента Хана разкрива тринадесетата причина, поради която се е самоубила. След като Брайс я изнасили, тя сериозно се замисли как животът й можеше да се обърка толкова. Как е могла да се окаже без приятели, с никой, който да я обича, с никой, на когото да може да разкаже какво й се е случило, до степен да бъде изнасилена в парти, на което дори не е трябвало да ходи? Тя сяда и проследява стъпките си до единствения момент, който стартира всичко. Тя изброява дванадесет души, които са играли определяща роля в нейната история, и излива всичко в лентите.

Защо Хана се самоуби?

На хората се случват много ужасни неща. Трагедията присъства в света в най-жестоките форми и въпреки това хората намират начин да се излекуват. Те намират начин да се справят с проблемите си и да оцелеят каквото им подхвърли животът. Но те не го правят сами. Получават помощ. Те имат някой, с когото могат да говорят, някой, който може да ги тласне напред, когато изобщо не знаят как да се движат. Хана нямаше това. Да, тя имаше родителите си и ако беше разговаряла с тях, ако беше споделила касетите с тях, щеше да е съвсем друга история. Но там имаше отряд. Чувстваше, че е разочарование за тях. Вече имаха много проблеми и тя си помисли, че ако добави своя на купчината, ще влоши нещата само за тях. Можеше да разговаря с Клей, но той също беше в емоционално трудно място след загубата на Джеф. След като излее сърцето си в лентите, тя се чувства по-лека. Тя се чувства като да си даде нов шанс, за да види дали животът й все още може да бъде спасен. Тя издава последен вик за помощ, за да види дали някой го чува.

Хана беше подложена на вечно психическо мъчение от началото на училището и до края на това мъчението се материализира до физическо нападение. Много лоши неща й се случиха и както казва Скай, повечето от тези неща се случват на всички тийнейджъри, но те не обикалят себе си. Разбира се, тя не знае цялата история, но казва нещо, което много хора може да са усетили, докато са гледали шоуто. И какво, ако името й беше в глупав списък? И какво, ако хората казват неща за нея? И какво, ако няколко нейни снимки бъдат хвърлени наоколо? Но всички тези неща са се трупали върху нея. Ако има само едно нещо, което ви безпокои, можете да се справите с него. Ако обаче се случват едно лошо нещо след друго, започвате да се чудите дали нещо не е наред с вас. Хана чувстваше, че отдавна и точно като много хора не знаеше с кого може да говори за това. Да бъде свидетел на изнасилване и да бъде изнасилена бяха последните сламки за нея. Това е времето, когато тя мисли да се самоубие. Но най-сърцераздирателното нещо тепърва предстои.

Когато най-накрая събере смелостта да каже на някого за изнасилването, тя избира г-н Портър. Със сигурност трябва да й помогне. Това е неговата работа! Тя му разказва за изнасилването, без да навлиза в никакви подробности. Той й съчувства, но отново дава най-безчувствения отговор досега. Той не осъзнава колко трудно е някой да говори за сексуално насилие (каквото и да е нападение по този въпрос) и й дава само две възможности. Или му кажете името на изнасилвача, или продължете с нейния живот! Има много лоши неща, от които хората трябва да се опитват да продължат, когато не могат да направят нищо по въпроса, но изнасилването не е едно от тях.

Вместо да я накара да даде по-удобна среда, за да сподели историята си, вместо да я насърчи да заведе въпроса на родителите си, ако не и на полицията, той я обсипва с въпросите, през които повечето жертви трябва да преминат. „Сигурен ли си, че те изнасилиха?“ „Можете ли да го докажете?“ „Направихте ли първата стъпка?“ Може да не е използвал точно тези думи, но подтоните не са нещо, което можете да пропуснете. Хана е възмутена от отговора му и излиза от офиса, но се надява, че ще осъзнае грешката си. Че той ще я последва, ще поиска да започне отначало и ще обещае, че ще се направи нещо по въпроса. Когато това не се случи, тя приема съдбата си.

Това, което ни казва, е, че когато някой дойде при вас за помощ, помислете сериозно за това как вашата нечувствителност може да му помогне. Всички се чудят защо жертвата не е поискала помощ, преди да продължи напред с решение за самоубийство ? И това е нещото. Те наистина искат помощ. Някои го правят активно, други го правят латентно. Хана опита и двата начина. Единствената грешка, която тя направи, беше да избере грешния човек, за да отиде за помощ, но всъщност не можем да я обвиним за това. Г-н Портър е гаден на работата си. Тя ясно заявява, че е била изнасилена, но той не го приема с грам чувствителност, както би трябвало. Може би му беше неудобно да обсъжда подобна ситуация (отново кой го е наел?), Но можеше да направи нещо по въпроса. Ако не, можеше поне да се обади на родителите й и да ги уведоми какво е споделила дъщеря им с него.

„Пусни го“ не е отговорът, който жертвата трябва да чуе. Докато други бяха жестоки с нея, дори и по много незрял начин (с изключение на Брайс), те бяха просто деца. Те преглеждаха собствените си проблеми и Хана случайно беше тази, която можеше да измъчи, за да се чувства добре в себе си. Това по никакъв начин не оправдава техните действия, но те не знаеха по-добре. Г-н Портър беше възрастен; той беше съветник. И така, когато той ѝ казва да продължи напред, когато той не успява да разбере нейната ситуация, когато го вдига, сякаш не е нищо, когато последният вик на Хана за помощ не е послушан, тя намира за най-добре да прекрати всичките си проблеми.

Прочетете също: 1 3 причини защо Обобщение на сезон 1 | Обобщение на сезон 2