Ревю: С „По-странни неща“ Netflix доставя зловеща поправка на носталгия
Ако все още не сте имали достатъчно носталгия от 80-те години на миналия век - голямо ако за всеки, който гледа много телевизия в наши дни - Netflix's Странни неща е вкусно пътуване назад към онова десетилетие и изкуството на зловещо без излишества.
Образкредит...Нетфликс
Тази серия от осем части, свръхестествена мистерия, чието действие се развива в Индиана през 1983 г., смесва младежкото чудо на ET the Extra-Terrestrial с изтръпващите гръбнака качества на Poltergeist – два от най-големите касови хитове на 1982 г. – за да разкаже прежда за изчезнало дете .
За да не пропуснете сравнението на извънземните, историята започва с разходка с велосипед: Младият Уил Байърс (Ноа Шнап) се отправя към дома си в тъмното след дълга игра на Dungeons & Dragons с трима приятели, когато се сблъсква с нещо зловещо, а скоро и целия град от Хокинс, Индия, го търси. Дали тайна лаборатория на Министерството на енергетиката на САЩ наблизо има нещо общо с изчезването? Разчитай на това.
Братята Мат и Рос Дъфър, които създадоха сериала и усъвършенстваха уменията си в умопомрачителното шоу на Fox Wayward Pines, доказват, че са умели в почитта. Саундтракът – трябва да остана или трябва да отида на Clash играе повтаряща се роля – ще погъделичка мозъчните клетки на всеки, който е бил млад през 80-те, но това е лесната част от този вид проекти. Harder улавя тона на друга ера. Дъфърите се справят доста добре и с това, благодарение на финото чувство за сдържаност, което все повече изглежда изгубено изкуство в наши дни. Тук има няколко добри шока, но най-вече има търпение.
Нищо от това не би работило без солидна актьорска игра, а сериалът има това в изобилие. Уинона Райдър е подходящо напрегнат и изтощен като майката на изчезналото момче, а Дейвид Харбър върши солидна работа като шеф на местната полиция, който има история, която придава особен резонанс на изчезването на Уил за него.
Най-доброто от всичко обаче са децата-актьори: Фин Улфхард, Кейлъб Маклафлин и Гейтен Матарацо като тримата приятели на Уил и особено Мили Боби Браун като мистериозно младо момиче, което се материализира от нищото, докато търсенето на Уил се засилва. Аматьорската работа на децата може да убие шоу, което се опитва да бъде толкова фино като това. Тези млади изпълнители се справят със задачата.
Stranger Things също припомня усещането от друг филм от 80-те години на миналия век, Stand by Me на Роб Райнер, адаптация на история на Стивън Кинг. Струва си да се отбележи, че тази история, която включва момчета в търсене на мъртво тяло, се развива през 50-те години на миналия век. Въпреки че 80-те години на миналия век са много на мода сега – възраждането на Full House, неотдавнашното преразглеждане на чичо Бък и т.н. – правилното използване на носталгията всъщност не е свързано с извикване на спомен от конкретно десетилетие. Става дума за намирането на онзи безкраен момент, когато всичко изглеждаше примамливо, страшно ново.