Ревю: „Незабравено“ е основание за благоприличие

В четвъртия си сезон на Masterpiece драмата с хладни казуси запазва деликатния си баланс между мистерия, мелодрама и състрадание.

Незабравено

Избор на критика от NYT

През четири сезона по ITV британската полицейска драма Unforgotten бавно и тихо изгради публика и репутация, подходящ метод за шоу, в което главните герои рядко повишават глас и веднага се срамуват от себе си, когато го правят. (Четвъртият сезон от шест епизода на шоуто започва в неделя по Шедьовър на PBS.)

Това не означава, че двете ченгета, които ръководят лондонския отряд за хладни случаи, Каси Стюарт и Съни Хан – красиво и хармонично изиграни от Никола Уокър и Санджив Бхаскар – са нападатели. Каси е тревожна и неудобна, но също така упорита и повече от малко самоуверена. Съни е миротворец и лоялен заместник, но е и естествено роден скептик с хапливо чувство за хумор.

Общото между тях е благоприличието, качество, което Unforgotten, в по-голяма степен от всяко друго шоу, за което се сещам, приема за централна стойност. Докато отрядът работи, за да идентифицира телата на отдавна мъртви жертви и да разбере как са загинали, бруталната обърканост на историите, които екипът разкрива, е балансирана и в известен смисъл изкупена от тяхното състрадание и педантичност. (Придавайки на производството допълнителна нотка на формалност, британският термин за студени дела: исторически престъпления.)

Най-добрата телевизия на 2021 г

Телевизията тази година предложи изобретателност, хумор, предизвикателство и надежда. Ето някои от акцентите, избрани от телевизионните критици на The Times:

• • 'Вътре': Написана и заснета в една стая, специалната комедия на Бо Бърнъм, стрийминг в Netflix, насочва вниманието към интернет живота в средата на пандемията.
  • „Дикинсън“: В Сериал на Apple TV+ е историята на произхода на литературната супергероиня това е мъртво сериозно по темата си, но несериозно за себе си.
  • „Наследство“: В жестоката драма на HBO за семейство от медийни милиардери, да си богат не е нещо като преди.
  • „Подземната железница“: Вълнуващата адаптация на Бари Дженкинс на романа на Колсън Уайтхед е приказно, но мрачно реално .

Незабравеното също е познато: едновременно удобно формулирана британска мистерия и мрачна, елегична мелодрама, макар и особено добре направена версия на всяка от тях. Сезон 4 започва с ритуалното откриване на трупа - в този случай млад мъж без глава, намерен в склад за скрап. В същото време, накратко, загадъчни сцени, ни се показват хората, чийто живот е на път да бъде хвърлен в хаос от изплуването на 30-годишното престъпление: жена, пътуваща с велосипед през Кеймбридж, за да посети властната си майка, Мъж на средна възраст проверява тийнейджърките в Саутхол, докато носи на майка си подарък за Деня на майката, двойка в Пийк Дистрикт, която леко не се съгласява за пари.

Постепенното разкриване на това кои са тези хора и на връзките между тях е едно от удоволствията на шоуто. Налице е и бавният, но сигурен напредък на разследването, в който лекотата на уликите (сериен номер на фризер, остаряла опаковка от бонбони, татуировка на футболен клуб) и постоянните разочарования (починали свидетели, разрушени домове) правят евентуалните приспадания са много по-удовлетворяващи.

Наред с тези типични елементи на криминалната драма, създателят и сценарист на шоуто, Крис Ланг, и неговият режисьор Анди Уилсън, използват рамката на студените случаи, за да добавят отличителен и, когато шоуто е в най-добрия си вид, мощен елемент от домашното драма. Работата на Каси и Съни е да върнат хората към това, което най-вероятно е било ужасно време в живота им, и да съборят фасадите и фалшивите разкази, които са изграждали с години.

За да направят това, детективите също трябва да предприемат пътуването, на известна цена за собственото си спокойствие. Винаги има семейство, което е изпитано или разкъсано; единственият, на който може да се разчита, че ще се мотае заедно, е този в стаята на отбора. (Изобразяването на полицаите в шоуто е безсрамно положително; ако това не е добре, може да се утешите, че заподозрените в новия сезон също се оказват ченгета.)

Сезон 4 започва с неспокоен екип — Каси, разтърсена от мрачните разкрития на предишни случаи, е в отпуск повече от година и иска да напусне полицията. Не й достигат 30-те години, които са й нужни за пенсията й, и това налага да се върне за поне още един случай. Тази предпоставка предоставя добри поводи за Ланг и Уилсън да покажат най-голямата сила на поредицата: перфектните изпълнения на Уокър и Бхаскар. Чисто удоволствие е да гледаш как Каси се изправя срещу полицейски функционер с изящна пасивна агресивност и след това се среща със Съни за сеанс на препятствия, по време на който, разсеяно, но неизбежно, тя започва да обмисля новия случай. Все още го имам, казва Съни, докато бърза да си ходи.

Спокойната и интимна екипна работа на Уокър и Бхаскар е достатъчна причина да гледате Unforgotten, а в историята около тях Ланг като цяло избягва както явната сантименталност, така и сензацията, които сриват повечето предавания от този тип. Той има добър слух за диалог и добър усет за сюжета и е запазил деликатен баланс между скръб и вълнение от разследването.

До, тоест края на новия сезон, когато той направи обрат – не търсете в Google британските ревюта, ако не искате да знаете – това не е в крак с шоуто и торпилира последния епизод. Като се има предвид етоса на Unforgotten, най-лошото от всичко е, че епизодът омаловажава решението на мистерията и ни отвлича от човечността на жертвата, неща, които Каси и Съни никога не биха направили. Поръчан е пети сезон и с късмет това беше едночасов бъг.