Отец Робърт Вайс: Свещеникът от Нютаун вече е пенсиониран

Стрелбата в училище безспорно е тревожна, като децата често са нещастни мишени на тези безпрецедентни и непровокирани атаки. Фактът, че тези инциденти се случват на места, предназначени да бъдат сигурни убежища за деца, само усложнява трудностите за засегнатите семейства. За съжаление честотата на стрелбите в училищата нараства и въпреки целенасочените усилия на властите, проблемът продължава.

Подобно събитие в Нютаун, Кънектикът, на 14 декември 2012 г., е ярко напомняне за опустошителното въздействие на подобни инциденти. В документалния филм „Lessons from a School Shooting: Notes from Dunblane“ отец Робърт Вайс дава ценна представа за емоциите, обхванали общността по време на това предизвикателно време, и хвърля светлина върху това как са се справили с последиците от трагедията.

Отец Робърт Вайс помогна много на своята общност

В късните си тийнейджърски години монсеньор Робърт Вайс преживява нещо, докато се разхожда през училищния си кампус – глас, който го призовава да се присъедини към свещеничеството. Прегръщайки това божествено призвание, той постъпва в Семинарията на Св. Бернар в Рочестър, Ню Йорк, през 1968 г. и е ръкоположен на 18 май 1973 г. През цялата си кариера монсеньор Вайс демонстрира дълбок ангажимент да служи на общностите и да подхранва духовното израстване. Преди да пристигне в Сейнт Роуз от Лима в Нютаун през 1999 г., той посвещава служението си на четири енории, насърчавайки силна връзка с конгрегантите.

По-специално, монсеньор Вайс поддържа близки и състрадателни отношения с децата и служи като капелан в гимназията Тринити в Стамфорд и като пастор в училища, свързани с предишните му енории. Когато стрелбата се разигра в началното училище Санди Хук, отнемайки живота на 26 души, включително 20 деца, монсеньор Робърт Вайс се оказа първият духовен отговорник за скърбящата общност. Насред дълбоката скръб и опустошение, той осигури утеха и утеха, като напътства хората през трудния процес на скръб и им помага да разберат естествения, но сърцераздирателен аспект на загубата.

Въпреки че се бореше с болката и скръбта си, монсеньор Вайс стоеше като опора на силата за своята общност, предлагайки непоколебима подкрепа и състрадание. Неговата роля на духовен лидер стана инструмент за насърчаване на устойчивостта и единството сред разбитите сърца на Нютаун. След стрелбата монсеньор Робърт Вайс установи дълбока връзка с Монсеньор Базил О’Съливан, който е преживял подобен инцидент в Дънблейн преди 16 години. Двамата духовници размениха прочувствени писма, навигирайки в сложния пейзаж на своите емоции и търсейки начини да се справят с дълбоката скръб, която споделяха.

Монсиньор Вайс, борейки се с емоционалния си смут и диагностициран с посттравматично стресово разстройство (ПТСР), разбра колко е важно да потърси професионална помощ, за да улесни възстановяването си и да осигури ефективна подкрепа на другите. Разбирайки очакванията, възложени му като лидер на общността, той знаеше, че демонстрирането на сила и издръжливост е от решаващо значение.

Къде е отец Робърт Вайс днес?

Монсеньор Робърт Вайс остана посветен на общността на Света Роза от Лима в продължение на няколко години. През 2019 г., показвайки адаптивност към променящите се времена, той инициира онлайн форум, наречен Weiss Wednesdays, за да се свърже с по-широка католическа аудитория, признавайки колко е важно да останем свързани в дигиталната ера. Наближавайки своята 75-та година през 2021 г., според правилата на епархията, монсеньор Вайс трябваше да се пенсионира, но неговият ангажимент към общността на Нютаун, особено по време на предстоящата 10-годишнина от убийствата в Санди Хук, го принуди да поиска удължаване.

След като председателстваше погребенията на осем деца, изгубени в трагедията, той подаде оставката си, като същевременно призова да продължи службата си в църквата още две години. През пролетта на 2023 г. монсеньор Вайс отпразнува своята забележителна 50-годишнина от свещеничеството, свидетелство за неговата трайна отдаденост и служба. Той също изигра важна роля в ръководенето на парада на Деня на труда през септември 2023 г. и макар да се пенсионира през декември 2023 г., неговото наследство от състрадание и устойчивост остава незаличимо белязано върху общността, на която е служил толкова много години.