Новият облик е базиран на истинска история. Ето подробностите.

„The New Look“ на Apple TV+ е поредица от десет части, потопена в царството на модата по време на бурната ера на Втората световна война. В период, в който модата не беше основен приоритет, лидерите в индустрията продължиха да управляват живота им. Шоуто проследява историите на две светила в света на модата Коко Шанел и Кристиан Диор, чиито имена са се превърнали в синоним на висшата мода в съвременния свят.

Създаден от Тод А. Кеслър, сериалът се задълбочава в прословутото съперничество между тези двама титани в индустрията. Докато Chanel вече се е утвърдила като успешен пионер, оспорващ стереотипите в женската мода, Dior е в ранните етапи на кариерата си. Това, което отличава сериала, е потапянето му в богат исторически контекст. Тъй като Париж се поддаде на германската окупация в началния етап на Втората световна война, тези различни дизайнери реагираха на обстоятелствата по различни начини. Ще бъде интересно начинание да се изследват историческите точности и потенциалната драматизация в сериала.

Светът на Chanel и Dior

Съперничеството между Коко Шанел и Кристиан Диор е добре документиран и исторически аспект от света на модата. Шанел, пионер в модата, се е утвърдила като доминираща сила в индустрията в началото на 20 век. Нейният революционен дизайн и далновиден подход предизвикаха традиционните норми за пола. Тя е пионер в практичното облекло за жени, представяйки панталони и по-елегантни дизайни, които освобождават жените от лапите на корсетите и неподвижността.

След Втората световна война Dior представя колекцията си „New Look“, термин, измислен от главния редактор на Harper Bazaar Кармел Сноу през 1946 г. Колекцията бележи отклонение от стиловете за спестяване на тъкани от военната ера, включваща пълни поли и по-луксозна естетика. Шанел критикува екстравагантния и разкошен стил на Диор, отхвърляйки го като непрактичен. Нейната точна думи бяха: „Вижте колко смешни са тези жени, носещи дрехи от мъж, който не познава жени, никога не е имал такава и мечтае да бъде такава. Само мъж, който никога не е бил интимен с жена, може да създаде нещо толкова неудобно.

„Новият облик“ измина допълнителна миля и добави към историята, като изследва живота на тези двама души по време на Втората световна война. През 1941 г. Кристиан Диор се завръща в Париж след служба в армията и започва работа за модната къща на Люсиен Лелонг. През този период много дизайнери се оказват, че създават дрехи за нацистите. Историческият контекст обаче разкрива, че в разгара на германската окупация на Франция много дизайнери са били насилствено отстранени от страната. Нацистите имаха за цел да преместят модната индустрия в Берлин.

Докладите показват, че дизайнерите, включително Dior, са изиграли роля в убеждаването на нацистите да оставят френската модна сцена да остане непокътната. Успехът им обаче е частичен. Въпреки че успяха да запазят ядрото на френската мода, ограниченията, наложени върху износа и фотографията, ограничиха техния обхват. Следователно основната клиентела за тези дизайнери станаха германци, живеещи в окупирана Франция. Сериалът също така хвърля светлина върху историята на по-малката сестра на Кристиан Диор, Катрин Диор, която играе важна роля като борец на френската съпротива по време на Втората световна война.

Този исторически разказ отразява истинската подкрепа, оказана от Кристиан Диор на сестра му през тези трудни времена. Участието на Катрин Диор в съпротивата води до нейното залавяне през 1944 г. и впоследствие тя е изпратена в нацисткия концентрационен лагер в Равенсбрюк. Когато съюзническите войски се приближиха, Катрин, подобно на много други, беше подложена на „марш на смъртта“, което беше принудителна евакуация на затворници от нацистите, за да се предотврати тяхното освобождаване. В необикновен подвиг тя успява да избяга по време на това опасно пътуване и в крайна сметка се събира отново с брат си Кристиан през май 1945 г. Катрин Диор продължава да живее дълъг живот, достигайки 91-годишна възраст, преди да почине през юни 2008 г.

Разказът на Коко Шанел през този период се различава значително. С избухването на войната през 1939 г. тя взема нетрадиционното решение да затвори модната си къща и да се настани в хотел Ritz Paris. Хотелът е функционирал като нацистка щабквартира по време на германската окупация на Париж. Спекулациите изобилстват, че Шанел е имала тясна връзка с окупационните сили, като твърденията предполагат нейната възможна роля на таен агент. Потвърдено е обаче, че тя е имала романтична връзка с барон Ханс Гюнтер фон Динклаге, офицер от германското разузнаване.

Има продължителни твърдения и слухове, които предполагат, че сътрудничеството на Коко Шанел с нацистите произтича от лични мотиви. Твърди се, че след като е основала компанията заедно с еврейските братя Вертхаймер, Шанел се е опитвала да използва арийизацията на законите за собственост в окупираната от нацистите Франция. Нейната цел беше да получи едноличен контрол над парфюмната марка, като изземе собствеността от Вертхаймер. Това начинание обаче се оказва неуспешно, тъй като Вертхаймери вече са продали бизнеса на нееврейски бизнесмени.

Поредицата описва участието на Коко Шанел в нацистката мисия, известна като „Modellhut“. В тази тайна операция началникът на разузнаването на СС й натоварва да предаде съобщение на Уинстън Чърчил, използвайки известната си връзка с него. Шанел е инструктиран да предаде, че група високопоставени нацистки служители, уж разочаровани от лидерството на Хитлер, се опитват да договорят мир с англичаните. Въпреки че планът е разкрит и усилията им са осуетени, Шанел успява да намери пътя си обратно в Париж.

След като остава в Париж до 1944 г., Коко Шанел се премества в Швейцария. След края на нацистката окупация на Франция тя е изправена пред арест за разпит поради сътрудничеството и връзката си с германците. Срещу нея обаче не бяха повдигнати официални обвинения. Слуховете предполагат, че тя е сключила сделка с антинацисткия партизанин Пиер Реверди, потенциално улеснявайки арестуването на френски предател на име барон дьо Вофреланд. Има също твърдения, че Уинстън Чърчил се е намесил от нейно име, позволявайки й да възстанови бизнеса си през следващите години.

Поредицата умело навигира в гоблена от многобройни истории, включвайки смесица от слухове и потвърдени разкази от епохата. Неговата основна цел е да хуманизира тези по-големи от живота фигури, като ги изобрази като личности, които са се борили и са реагирали на бързо променящия се политически и социален климат на своето време. Създателят на поредицата, Тод А. Кеслер уместно казах , „Не е толкова вдъхновяващо да мислиш за някого като за злодей или герой. Всеки човек е много различни хора. При различни обстоятелства може да реагирате по различен начин... Надявам се, че хората няма да видят отново името Chanel или Dior по летищата, без да осъзнават, че това са били пълни хора.“