Краят на изгубената дъщеря, обяснено: Леда мъртва или жива?

„Изгубената дъщеря“ проследява жена, която неочаквано се сблъсква с неудобното си минало, докато е на почивка. Когато среща майка и дъщеря й на плажа, Леда се връща в собствените си трудни дни като млада майка и е принудена да се изправи пред неразрешени спомени. Една неочаквана постъпка допълнително я въвлича в тинята на душевните страдания и филмът се превръща в сферата на психологическите трилъри, като все още запазва емоционално тежкия си тон. Многослойният разказ и подходящо двусмисленият край на „Изгубената дъщеря“ заслужават по-внимателен поглед, така че нека се потопим направо. СПОЙЛЕРИ НАПРЕД.

Синопсис на сюжета за изгубената дъщеря

Филмът започва с Леда пристигане на гръцки остров , където е наела апартамент за няколко седмици. Допусната е от Лайл, възрастният собственик, който се грижи за Леда, и разбираме, че тя е професор във ваканция. В първия си ден на плажа Леда се натъква на голямо гръцко семейство от Куинс, което грубо я моли да премести петна. Леда забелязва млада майка Нина и дъщеря й Елена, които са част от групата. На следващия ден Елена внезапно изчезва, предизвиквайки паника сред семейството й, докато Леда открива младото момиче, което играе на кратко разстояние. Преживяването връща силни спомени за Леда, която за кратко губи собствената си малка дъщеря Бианка на плажа.

Леда започва да се разпада, но скоро се приближава от Кали, друга жена от групата. Те говорят за бременността на Кали и предстоящото раждане и разбираме, че двете дъщери на Леда вече са на двадесет и три и двадесет и пет години. Чрез ретроспекции виждаме проблясъци на млада Леда като амбициозен академик, която се бори да отгледа двете си дъщери, като същевременно работи върху изучаването си на италианска литература. Обратно в настоящето, Леда се връща в колата си, възнамерявайки да се прибере вкъщи, и виждаме, че е откраднала куклата на Елена.

През следващите няколко дни Леда многократно се сблъсква със семейството от Куинс, което сега изглежда разстроено от загубата на куклата. Нина раздразнено обяснява, че Елена няма да спре да плаче, защото много й липсва любимата кукла. Леда започва да говори за собствените си дъщери, но след това изпада в паника и се препъва, без да довърши изречението си. В периодичните ретроспекции виждаме как по-младата версия на Леда започва да има връзка с известен професор в Лондон, докато съпругът й се грижи за дъщерите им в Канада.

Краят на изгубената дъщеря: Леда мъртва ли е или жива?

Няколко дни по-късно, докато възнамерява да посети Нина, Леда забелязва, че тя има връзка с младия мъж Уил, който работи в местната хижа на плажа. Леда разкрива пред Нина още, че в младите си дни е напуснала дъщерите и съпруга си за три години и се е отдалечила. По-късно Нина идва в апартамента на Леда, за да попита дали може да използва апартамента, за да продължи аферата си с Уил. Леда се съгласява и след това разкрива, че е взела куклата на Елена. Нина е шокирана и изтича от апартамента, но не и преди да намушка Леда с игла за шапка.

Същата нощ Леда си събира багажа и напуска апартамента. Докато потегля, тя заспива и ни е даден кратък поглед как тя блъска колата до морето. След това я виждаме да ходи до ръба на водата, където припада. Когато слънцето изгрява, Леда се събужда от водата, която плиска по лицето й. В заключителните моменти на филма тя започва да говори с дъщерите си по телефона и изражението й става мирно. Чуваме Бианка да казва, че се опитва да се свърже с майка си, докато Леда взема портокал и започва да го бели.

И така, мозъчният филм се приближава, оставяйки ни достатъчно неясноти, за да останем несигурни за съдбата на Леда. На пръв поглед изглежда, че е претърпяла лек инцидент, който е спала на плажа и се е събудила, за да се обади най-накрая на дъщерите си и да се свърже отново с тях. От това, което Бианка казва за оставянето на стотици съобщения на Леда, изглежда, че дъщерите й отчаяно се опитват да се свържат с нея. Това изглежда прави Леда щастлива, вероятно защото получава така необходимото напомняне за факта, че дъщерите й все още я обичат.

Но портокалът, който Леда мистериозно вдига и започва да бели, променя всичко. Когато тя ходи до ръба на водата след инцидента предишната нощ, тя няма портокал със себе си. През целия филм актът на белене на портокал многократно е свързан с (привидно редките) щастливи спомени, които Леда има с дъщерите си. Затова е много символично, че тя започва да бели портокал, докато говори с дъщерите си в края.

Обаче простото, но необяснимо присъствие на плода също добавя намек за сюрреалистично и е възможно заключителните сцени да ни покажат проблясъци от някаква версия на отвъдния живот на Леда. В този случай тя загива при инцидент или вероятно край морето във фаталната нощ и събуждането й всъщност е началото на отвъдния живот на Леда. Така в края виждаме различна версия на Леда, необременена от цялата си светска вина и най-накрая възстановяваща връзка с дъщерите си. Като се има предвид, че това е нейният задгробен живот, присъствието на портокала става възможно.

Краят на „Изгубената дъщеря“ трябва да бъде двусмислен и въпреки че е малко променен от края на книгата, от който е вдъхновен, и филмът, и книгата (по свой начин) поддържат неяснотата относно съдбата на Леда и си тръгват отворено е за тълкуване. Това допълнително се подчертава от объркващите заключителни диалози на филма, в които Бианка пита майка си дали е добре, а Леда отговаря: Не, всъщност съм жива.