Ревю на The King’s Man: Непочтителна комедия заема заден план в неочаквано мрачна предистория

Изглежда като цяла вечност в очакване на театралното пристигане на „Човекът на краля“ — известен преди под работното заглавие „Kingsman: Великата игра“ — след като продължих да гледам трейлъра. и отново всеки път, когато отивах на прожекция на Disney/Fox. Но все пак най-накрая е тук и не е това, което очаквах.

Разбира се, непочтителната екшън-комедия, с която феновете и публиката са свикнали с франчайза „Kingsman“, остава непокътната. Но този път е доста второстепенно, тъй като съсценарист и режисьор Матю Вон от първите два филма е по-заинтересован от промяна на неочаквано нова посока, избирайки сериозен и по-тъмен тон в калъпа на исторически епос от Първата световна война.

В тази предистория на „Kingsman“ действието на филма се развива в началото на 20-ти век. Първо научаваме как Орландо, херцогът на Оксфорд (Ралф Файнс), става свидетел на злощастната смърт на любимата си съпруга Емили (Александра Мария Лара) по време на Бурската война. Оттогава той се превърна в отдаден пацифист и се закле да защити единствения си син Конрад (Александър Шоу) от ужасите на войната на всяка цена.

Но докато филмът се свежда до няколко години по-късно, неговият вече тийнейджър син (Харис Дикинсън) с нетърпение очаква да се присъедини към армията, за да се бие за страната си в предстоящата Първа световна война. Но Орландо многократно му забранява да го прави, въпреки че синът му остава упорит, докато войната се задава. Орландо вярва, че може да спре война, без да извършва насилие, като действа дискретно като свръхсекретна мрежа от шпиони със своята доверена дясна ръка Шола (Джимон Хунсу) и икономката Поли (Джема Артертън). Въпросните шпиони ще включват привличане на местни и международни служители от цял ​​свят, за да им помогнат да съберат полезна информация, свързана с войната.

Въпреки че „Човекът на краля“ се опира до голяма степен на историческия военен епос, Вон ни уверява, че все още гледаме филм „Kingsman“. Това е особено очевидно с представянето на злодеи, подобни на Бонд, водени от мистериозен мозък с прякор Овчарят, който командва малка група нечестиви исторически личности като Григорий Распутин (Рис Ифанс), Мата Хари (Валери Пахнер) и Ерик Ян Ханусен ( Даниел Брюл).

От всички колоритни злодеи в тази предистория, Ифанс лесно ме впечатли с превъзходното си антагонистично изпълнение като Григорий Распутин. Има разширена последователност, която се отклонява от странна (просто трябва да го видите сами) към дива, като последната включва един от най-добрите екшън сетове, правени някога във франчайза „Kingsman“. С помощта на типично динамичната и стилизирана операторска работа на Вон, действието вижда Распутин да участва в балетична битка с меч срещу Орландо и Шола. Самата сцена има цялото бурно забавление и енергия, които определяха франчайза „Kingsman“ на първо място.

Решението на Вон да промени различни тонове в предисторията си е смел ход, но определено отнема известно време, за да свикне с него. Е, поне за мен, тъй като първата половина на филма е посветена основно на настройването на сюжета, като същевременно включва исторически събития от реалния живот (например Бурската война, Първата световна война). Последният го играе направо, но Вон все пак успява да подхлъзне някои ревизионистки щрихи какво-ако, което донякъде ми напомня за „Безславните копелета“ на Куентин Тарантино в определен момент. „Човекът на краля“ също има тенденция да се движи бавно, което води до прекалено дългото 131-минутно времетраене на филма, където би се възползвал повече с някои по-строги редакции.

И все пак, дори с всички потресаващи тонални промени, които се редуват между сериозния/ревизионистки исторически военен епос и насмешливата атмосфера на екшън-комедия, „Човекът на краля“ далеч не е пълна катастрофа. Филмът съдържа няколко ценни момента и освен гореспоменатата последователност на Распутин, Вон установява динамиката баща-син между Орландо на Файнс и Конрад на Дикинсън. Последователността от Първата световна война, особено тази, свързана с окопите и ничията земя, доказва гъвкавостта на режисьора по отношение на изобразяването на суровата реалност и вътрешното въздействие на войната. След това има изпълненото с екшън последно трето действие, както и някои от изненадите във филма, като съдбата на един от героите и разкритието на мистериозния мозък.

Що се отнася до актьорския състав, Ралф Файнс е убедителен като малко вероятен екшън герой в тази предистория, докато превъзхожда в драматичните моменти, както винаги. Харис Дикинсън, Джимон Хонсу и Джема Артертън предоставят силна подкрепа като Конрад, Шола и Поли, докато Том Холандър има полеви ден, играейки не една, а три роли като крал Джордж, цар Николас и кайзер Вилхелм.

Оценка: 3/5