Крал Артур: Легендата за меча базирана ли е на истинска история?

Авторският режисьор Гай Ричи пренася публиката си в блатата на един митичен средновековен свят в епичния фантастичен драматичен филм от 2017 г. „Крал Артур: Легендата за меча.“ Историята включва легендарното завръщане на сина на крал Утър Артур, който трябва да предаде Екскалибура – магическият меч на Мерлин — и извлечете кралството от злия крал Вортигерн. След като Вортигерн организира преврат, бебето Артур е изпратено на лодка, за да бъде взето от група проститутки.

Той се превръща в нещо като улична мафия в града, без да знае за царственото си потекло. Но когато времената се опитват, героят трябва да изпълни съдбата си, докато търсенето го кара да се изправи пред миналото си. Филмът е лъскава и наситена с екшън средновековна приказка, актуализирана за двадесет и първи век. Ансамбълът на звездния актьорски състав включва Ерик Бана, Чарли Хънам и Джуд Лоу, оживявайки силно стилизираната фантастична визия. Въпреки това, може да се чудите колко голяма част от историята се корени в реални събития. Ако случаят е такъв, нека проведем разследване.

Крал Артур: Легендата за меча базирана ли е на истинска история?

Не, „Крал Артур: Легендата за меча“ не се основава на истинска история. Разчитайки силно на визуална графика, филмът също е изцяло измислен. За любителите на историята би било наложително да знаят, че историческото съществуване на крал Артур като такова отдавна се обсъжда в научните среди. И когато става обект на фолклор, неговата легенда е преобразувана по желание от разказвачите.

Едно от първите документирани споменавания на Артур е в „The Historia Brittonum“, латински исторически текст от 9-ти век, понякога приписван на уелския духовник Нениус. И все пак международната популярност на Артур като английска фолклорна икона е донякъде задължена на разказа на Джефри от Монмут от 12-ти век „Historia Regum Britanniae“ („История на кралете на Британия“).

Артър и „Въпросът на Великобритания“ като цяло бяха обещаваща тема и в кинематографичната среда. „Приключенията на сър Галахад (1949)“ филмов сериал със стария „Супермен“ Джордж Рийвс с участието на сър Галахад, беше първата филмова адаптация на фолклорните легенди. Нека прескочим напред към 2004 г. 2004 г. беляза излизането на „Крал Артур“ на Антоан Фукуа с Клайв Оуен в главната роля. След слабия успех на филма, Warner Brothers искаха да направят още един филм с мисълта за легендите за Артур. Единият беше римейк на епичния екшън-приключенски филм на Джон Бурман от 1981 г. „Excalibur“, с Брайън Сингър на режисьорския стол.

Другият беше филм, първоначално наречен „Артър и Ланселот“. Във втория филм Кит Харингтън и Джоел Кинаман ще играят съответно ролята на Артър и Ланселот. Warner Brothers смятаха, че имената не са достатъчно значими, за да привлекат вниманието, и се заиграха с идеята за Колин Фарел като крал Артур и Гари Олдман като Мерлин. Тази версия също не е правена. Междувременно Джоби Харолд направи ранна чернова на сценария, базирана на история на Харолд и Добкин. Окончателният сценарий обаче се промени доста драстично в крайна сметка и във филма тези двамата се приписват само на историята. Продуцентът Лайънъл Уиграм пренаписа подробно сценария и във филма той е кредитиран като съавтор, както и Гай Ричи.

Гай Ричи, режисьор, иначе известен със своите екшън трилъри, водени от субкултура, смята фентъзито като обезсърчаващ жанр, тъй като никога преди не го е правил. Той го замисли като дълъг франчайз от шест части, докато филмът бомбардира боксофиса. Първоначално филмът беше представен на студиото и актьорите като нещо като „Властелинът на пръстените“, срещащ собствения „Snatch“ на Ричи, който свърши работата на повечето актьори. Това определено свърши работа за Чарли Хънам, който беше достатъчно нетърпелив да се бори с колегите си по прослушването за ролята.

Ричи искаше да сведе Артър в царството на смъртен, като същевременно запази фантастичната същност на историята – идея, която получи от „Екскалибур“ на Бурман – и точно тази, която той изпълни перфектно във филма. Той също беше вдъхновен от „Игра на тронове“, но ветеранът режисьор искаше филмът да бъде негов. Той направи няколко съкращения - тричасово изрязване и два часа и двадесет минути удължена версия - но накрая се насочи към дългия един час и петдесет минути. Това разкри гласа и ритъма, отбеляза режисьорът. CGI отне повече от година, за да се усъвършенства и това се вижда във филма. В крайна сметка може да не успее да създаде магията, но епичната структура на историята й придава твърдо място в културата, тъй като е разказвана отново и отново.