Артър Коутс от The Greatest Beer Run Ever базиран на истински журналист?

Режисьор Питър Фарели, Apple TV+ беше филм „The Greatest Beer Run Ever“ се върти около Джон „Чики“ Донохю, 26-годишен ветеран от морската пехота на САЩ, който пътува до Виетнам по време на войната във Виетнам да подарява на приятелите си кутии бира в знак на благодарност и подкрепа. След като пристига във Виетнам, Чики среща Артър Коутс, непримирим и честен военен фотограф и журналист, който критикува участието на Съединените щати във войната. Запознанството с Артър не само спасява Чики от куршуми, но и променя разбирането му за войната във Виетнам. Тъй като той играе решаваща роля в „биренето на бира“ на Чики, зрителите може да искат да знаят дали той е базиран на истински журналист. Ето какво знаем за същото!

Артър Коутс базиран ли е на истински журналист?

Когато се случи войната във Виетнам, около 600 акредитирани журналисти от няколко страни присъстваха в азиатската страна, за да разкрият истината за трудностите на войната. От Еди Адамс до Ник Ут, няколко фотографи бяха част от стотиците журналисти. Артър Коутс не се базира на такъв конкретен журналист/фотограф. Нищо не се споменава за „Артър Коутс“ в нехудожествената книга на Джон „Чики“ Донохю и Джоана Молой „The Greatest Beer Run Ever: A Memoir of Friendship, Loyalty, and War“, изходен материал на филма .

Ръсел Кроу Артър Коутс е замислен от сценаристите на филма Питър Фарели, Браян Къри и Пийт Джоунс. „[Героят на] Ръсел е смесица от много кореспонденти, които Чики срещна там, и ние просто взехме всичките им неща и ги поставихме в един човек“, разкри Фарели пред Краен срок . „Нуждаехме се от някой с гравитацията и авторитета на Питър Арнет или на кореспондента на Виетнамската война Тим Пейдж. Обадихме се и на двете момчета за съвет и мнения по определени неща и те бяха изключително полезни“, добави режисьорът.

Във филма Чики и Артър се сближават, когато се случва офанзивата Тет, атаката на Виет Конг срещу Сайгон. Заедно те бягат от хотел Caravelle и се придвижват към посолството на САЩ, което е атакувано от силите на Виет Конг. Когато служителите се заемат да застрелят Чики и Артър, фотографът спасява и двамата, като показва на служителите своята лична карта за пресата. В действителност обаче Чики е спасена от управителя на хотел Caravelle по време на офанзивата на Тет в Сайгон. Човекът, когото Чики нарече „Папасан“, помогна на Чики да мине покрай служителите на националната полиция на Южен Виетнам, които насочиха пистолети към тях вместо към журналист.

Във филма на Фарели Артър също помага на Чики да се срещне с приятеля на последния Боби Папас, който е разположен в Лонг Бин. Когато се случва експлозия в Лонг Бин, Артър кара Чики до американската база, за да се срещне с Папас. В действителност Чики успява да влезе в конвой, който отива в Лонг Бин, за да се срещне с Папас, вместо да получи помощта на журналист.

„На сутринта се забързах с конвой, който се движи право към Лонг Бин по магистрала 1А, дългият гръбнак на Виетнам, който французите бяха построили от южния край при Нам Кан до Китай, на 1400 мили северно“, пише Чики в изходния текст на филма. „Пристигнахме в Лонг Бин и камионът спря на портата. […] Комуникационният бункер беше точно в центъра на всичко. Влязох и – никога няма да го забравя – сред целия хаос, имаше Боби, без нито петно ​​по него“, добави той.

Въпреки че Артър е измислен герой, Фарели успя да съчетае смелостта, издръжливостта и отговорността, показани от няколко известни журналисти/фотографи по време на войната във Виетнам, за да оформи героя. Решителността на Артър да остане в страната, за да отразява войната, дори когато се отвори врата за него да се върне в Съединените щати, присъстваше в много реални журналисти, които застрашиха живота си, за да стане светът свидетел на жертвите и жестокостите което се случи по време на войната във Виетнам.