10 филма като ‘Pulp Fiction’, които трябва да гледате
‘Pulp Fiction’ е един от онези филми, разговорите около които нямам какво да добавя, най-вече защото всичко вече беше казано, по много по-добри начини, отколкото някога бих могъл да мечтая. Тогава е вълнуващо, че попаднах на тема като тази, относно филми, които можете да видите, ако обичате ‘Pulp Fiction’. Доста съм сигурен, че по-голямата част от читателите ми попадат в тази категория на тарантинския фендом (простете ми, ако греша) и макар препоръките ми да могат буквално да отсеят всеки един критичен филм от режисьора, аз реших да не прави точно това.
‘Pulp Fiction’ е известен с нелинейното си разказване на истории, колоритните си герои, бързия диалог и интригуващия, но на пръв поглед безсъдържателен сюжет. Опитах се да включа тук филми, които имат прилики с класиката от 1994 г. въз основа на сюжет, писане на герои, разказване на истории и тема. Надявам се да намерите списъка за интересно четиво, тъй като основният филм, който е под ръка, е един от любимите ми за всички времена и не беше лесна работа с излизането на филми, подобни на „Pulp Fiction“, като същевременно беше достатъчно забавен за хората, към които съм се насочил. Броят на препоръките за филми за Тарантино е намален, за да се получат по-свежи заглавия. Можете да гледате няколко от тези филми като „Pulp Fiction“ на Netflix, Hulu или Amazon Prime.
10. Спомен (2000)
Може би най-амбициозният филм на режисьора Кристофър Нолан, 'Memento' е гигантски експеримент в монтажа, който играе игра със своята публика, като разказва част от историята си в обратен ред, пресича се с друга част, разказана под формата на нормален, последователен разказ, за да дават една от най-вълнуващите нео-ноар мистерии в историята на филма. Наистина не ми харесва стилът на писане, практикуван от братя Нолан, но този филм е подкрепен от един от най-добрите им сценарии и е невероятно как те са постигнали това, което са направили с бюджета, който са имали. Като се има предвид всичко това, финалът (хм, началото) на филма ми се струва малко отчужден и няколко дупки в сюжета ме карат да се почеша по главата, макар че вълнението, което изпитвам, когато виждам, картината се измива почти всеки основен недостатък, който има.
9. Джаки Браун (1997)
Подцененият скъпоценен камък във филмографията на Тарантино, смятам, че „Джаки Браун“ е втората най-добра черта на режисьора, с което искам също да кажа, че силно ви моля да го видите. Похвалил се с един от любимите ми сценарии досега, Тарантино държи героите си приковани в действителност този път (което не е нещо, което виждате в много от неговите филми), като това допълнително сдържаност в крайна сметка е най-доброто нещо във функцията. За пръв път го видях, след като бях свидетел на цял куп филми на Пам Гриер от 70-те години и бях доста изненадан от отличното й представяне тук, да не говорим за това на останалата част от актьорския състав. Експлоататорската, сурова енергия, присъстваща тук, се преплита с великолепно писане на персонажи, темпо, което крещи енергия, моменти на хапливо напрежение и добавено чувство на емоция с приглушената тема на стареенето.
8. Natural Born Killers (1994)
Приемайки по-тъмна промяна в тона, „Natural Born Killers“ е може би буквалното определение на кинематографичния хаос. Неистовата визия на Оливър Стоун се наелектризира от представленията тук, във филм за двойка съпрузи и съпруги, които се отправят на жестоко убийство като част от плановете си за меден месец, привличайки широко медийно внимание. Филмът беше обект на противоречия при освобождаването, като получи омраза за очевидно неморалното си изобразяване на насилие. Мисля, че филмът е оправдано силен, колоритен и луд до нивото, което го налага историята, защото не трябва да имате нито секунда, която да дишате, секунда, за да се впуснете в безопасността на временната тишина и трябва да разберете крайността на човешкото насилие, поне така, както го виждат създателите на филма.
7. Грабване (2000)
Гай Ричи тръгна по маршрута на Тарантино, когато заснема „Грабване“, което е нещо като продължение на неговия „Lock, Stock и Two Smoking Barre“ (1998). Не бях фен на по-ранния филм на двамата, но ‘Snatch’ ме взриви. Той говори за диамантено ограбване и хората, участващи в мисията, докато друга част от картината е посветена на проследяване на участниците, които се готвят за битка в нелегален боксов ринг. Филмът е направо весел, с бързи диалози, които могат да се цитират, разпръсквайки част от плътно монтирани сцени една след друга, всеки от тях се свързва със сюжета по начини, които се чувстват умни и небрежни. Този филм е любимият ми от Ричи, макар че в някои моменти е недостатъчен в анимационния си подход към сценаристите.
6. Писък (1996)
Търсех различен вид филм, който да препоръчам тук, нещо, което имаше сходство само в стила си с „Pulp Fiction“, въпреки че жанрът и сюжетът се различаваха значително. ‘Scream’ е комедия на ужасите, която не приема твърде сериозно, кинематографичен акт, който покойният му режисьор Уес Крейвън познава твърде добре. На места е кървава бъркотия и сюжетът се върти около мистериозен маскиран убиец, но филмът е готин и композиран, за разлика от героите му. Намерих и четирите филма във франчайза „Писък“ за изключително гледани, макар че нито едно от продълженията не успя да запази отличния сценарист и настроение на първия. Оригиналът остава недокоснат с негламурното си съвършенство.
5. Резервоарни кучета (1992)
‘Reservoir Dogs’ трябва да е на върха на този списък, защото в основата си е ‘Pulp Fiction’ с няколко неща, променени като сюжет и структура. Виждам филма като ранно подхранване на стила на Тарантино, тъй като той следва последствията от бижута, за да ни даде история за доверие, предателство, насилие и тъмна комедия. Тук има някои сцени, които се открояват, като началната сцена на вечерята (лесно отразяваща най-доброто от сценаристката работа на Тарантино) и последната изстрел, макар че останалата част от картината ми се стори непоследователна, дълга и не толкова интересна като можеше да бъде. Все още е хубав филм, макар че не бих го класирал близо до най-добрите творби на Тарантино.
4. Kiss Kiss Bang Bang (2005)
Шейн Блек наскоро ни зашемети със своята „Хубавите момчета“ (2016), проницателната черна комедия с участието на Райън Гослинг и Ръсел Кроу, но неговият недооценен „Kiss Kiss Bang Bang“ за мен е най-голямото нещо, което някога е имал Свършен. Не само героите му са много по-отличителни и изчерпани, но и сюжетът за убийството е много по-интересен, да не говорим за весел. За пореден път попада в жанра на приятел-ченге, има нещо в писането на Блек, което прави творбите му силно запомнящи се и весели с усещане за тънкост към всичко това. Робърт Дауни-младши (като актьор, който се превърна в крадец) и Вал Килмър (като гей детектив) абсолютно го убиват тук, а филмът пропуска непрекъснато забавление!
3. Умирай трудно (1988)
Филмът, който официално постави Брус Уилис на картата, също е редовен в списъка ми за коледни наблюдения всяка година. Това е просто забавен филм като цяло със страхотен герой, който има трудна ситуация, с която да работи, и въпреки че разбирате възможните опасности, с които може да се сблъска, фактът, че той се справя с всичко с това спокойствие (това се предполага, че той маскира истинските си емоции) кара публиката да бъде изпомпана и това е, което подхранва тръпката, която е „Умирай трудно“. Като водещ на някои от най-цитираните реплики в историята на филма, този хит също ни представи Ханс Грубер, един от най-емблематичните злодеи някога, изигран без усилие от покойния Алън Рикман. Като цяло това е класика и ако още не сте го виждали, надявам се, че моето малко изписване от него тук ви е заинтересувало.
2. Безславни копелета (2009)
„Безславни гадове“ е опитът на Тарантино за военен филм, след трик на еврейско-американска тайна служба за взривяване на театър, който трябва да премие на нацистки филм. Започвайки с един от най-хубавите разговори, създадени от талантливия сценарист, виждаме полковник Ханс Ланда, очарователно зловещ нацист, да посети къща на фермер, за да види дали той настанява евреи. Филмът има няколко момента на страхотен диалог като този и макар да не го смятам за нещо особено като цяло, освен като хубав, гледаем филм, има тази запазена марка на Тарантино по начина, по който протича, че мога да бъда само сигурен е, че няма да е забавно за неговите упорити фенове.
1. Goodfellas (1990)
‘Goodfellas’ е може би любимата ми криминална драма, писана някога. Толкова поразително е „готино“ с представянето на гангстерския живот, съсредоточавайки се върху новопоявяващия се недоброжелател, отразяващ живота, но от гледна точка на някой, който смята, че това, което прави, е страхотно, наслаждавайки се на всяка стъпка, която изкачва към разцвета позиция, постижима в иначе калпато оправдание за кариера. Талантът на Мартин Скорсезе блести най-добре тук, един от най-влиятелните филми от този жанр, правен някога. Да уловиш живота и идеологиите, които „Goodfellas“ прави, с неумолимата енергия, която тласка разказа напред, със силните герои, с които се гордее тази картина, с емблематични сцени, които се отклоняват от цялостната история, за да предложат моменти на чист блясък, е всичко марка на гениален режисьор. ‘Goodfellas’ е структуриран филм, който наруши кинематографичната структура и продължава да остане толкова актуален, колкото и при първото му излизане.