Turtles All the Way Down Значение на заглавието, обяснено

В „Turtles All the Way Down“ на HBO Max тийнейджърка се справя с романтика и приятелство, усложнени от разстройството, с което се е опитвала да се справи през целия си живот. Аза Холмс има ОКР и е бомбардирана от всякакви мисли, особено ако влезе в контакт с нещо или някой, който кара мозъка й да я убеди, че ако не направи нещо по въпроса, ще хване инфекция. Аза отива на терапия и се опитва да намери смисъл в живота си чрез философията, споделяна от професора в колеж, който тя мечтае да посети. Именно след срещата с професора смисълът на заглавието на разказа влиза в контекст. СПОЙЛЕРИ НАПРЕД

The Turtles All the Way Down Story помага на Аза да разбере себе си

За някой като Аза, който мисли прекомерно и обсесивно, е естествено да клони към философията, за да намери смисъл в нещата, които се случват на и около нея. В крайна сметка тя следи видеоклиповете на професор по философия на име Лучия Абът и е толкова впечатлена от нея, че започва да мечтае да отиде в колежа, където Абът преподава, и да посещава нейните уроци. С помощта на Дейвис мечтата й да срещне Абът се сбъдва и разговорът, който следва, дава на Аза много перспективи.

Когато казва на Абът, че чувства, че не е истинска, че чувства, че истинската е напъхана някъде в тялото й като последната кукла в матрьошка, Абът й разказва история. В него учен обяснява концепцията за Вселената, за това как Луната обикаля около Земята, а Земята обикаля около Слънцето и т.н. Той е контриран от жена, която казва, че Земята всъщност лежи на гърба на гигантска костенурка. Когато ученият я пита на кого почива костенурката, тя казва, че е на гърба на друга костенурка. Този дискурс продължава и накрая жената казва, че всяка костенурка е на гърба на друга костенурка и това са костенурки по целия път надолу.

Основната концепция на историята е безкраен регрес, че има всичко във всичко или че всичко е изградено върху нещо друго. Когато писателят Джон Грийн се натъква на тази история като студент, той е очарован от концепцията. Вместо идеята за регреса и нещото костенурка върху костенурка, той беше по-завладян от факта, че и ученият, и жената са прави в своите вярвания, защото светът, в своята същност, са историите, които си разказваме. Това го накара да осъзнае, че нашите преживявания не могат да бъдат разглеждани по един или друг начин и като хора не можем да бъдем разглеждани като едно или друго нещо. Ние сме историите, които си разказваме, и без значение дали е една история или много, ние сме всички тях.

За Аза това означава, че тя не е само нейното ОКР. Въпреки че може да изглежда, че всичко, което тя прави, е да се бори с мислите в главата си, всичко, за което мисли, са бактерии и риск от инфекция, това не е цялата картина. Тя е огорчена от факта, че нейната клинична мания движи целия й живот, от приятелствата й през романтиката до разума й. Но след като говори с Абът и чува историята, тя вярва, че не се определя от това единствено нещо в живота си. Истинското аз, което тя вярва, че е заровила някъде дълбоко, не е единствената нейна версия, защото дори когато го намери, тя ще открие, че има друг слой за нея, друг комплект кукли вътре в този, който е смятала за последен.

По време на филма виждаме как Аза се бори с обсесивно-компулсивното разстройство и намира начин да победи демоните си, докато не се убеди, че тя е демонът. Но целта не е да победиш нейното ОКР или да го изкорениш напълно. То не може да бъде премахнато от нея, защото е част от нея и вместо да изреже тази част, тя трябва да се съсредоточи върху примиряването с нея, приемайки, че това е едно от нещата, които тя е, но не се ограничава до. Нейното ОКР е само една костенурка на гърба на друга костенурка, само една малка част от нейното безкрайно Аз.