Странно, но истински край, обяснено

‘Странно, но вярно’ е кино, което огъва жанра, което сякаш се колебае между свръхестествения трилър и нео-ноар фантастика. Режисиран от Роуън Атал и адаптиран по едноименния роман на Джон Сиърлс, той разказва историята на Мелиса Муди, младо момиче, което забременява при мистериозни обстоятелства. В главните роли на Маргарет Куали, Ник Робинсън, Ейми Райън и Грег Киниър с ключови роли, ‘Strange But True’ създава зловещ, но внимателен часовник. СПОЙЛЕРИ НАПРЕД.

Странен, но истински сюжет

Филмът започва с тежко бременна Мелиса, която се появява необявена пред прага на къщата на покойния си приятел Рони. Тя е посрещната, малко колебливо, от брат на Рони, Филип Чейс, и майка, Шарлийн Чейс. Има неразрешено напрежение между тримата, по част от трагичната смърт на Рони в нощта на абитуриентско парти, на което той присъства заедно с Мелиса, преди повече от пет години. Напрежението се засилва, когато Мелиса продължава да хвърля бомба върху „Чейс“: тя вярва, че бащата на детето й е Рони. Мелиса разкрива на Chases, че през целия си живот е била само с един мъж: Рони. Шарлийн и Филип са меко казано разтревожени.

По време на филма Мелиса, Шарлийн и Филип се опитват да разгадаят тайната на бебето на Мелиса, като в процес разкриват няколко други. Шарлийн научава, че бившият й съпруг Ричард плаща за настаняването на Мелиса. Филип научава, че Мелиса преди това е проявявала жив интерес към прераждането и общуването с духовете. Мелиса научава, че Филип отдавна се е чувствал изгубен и безцелен след смъртта на брат си. Филмът завършва с поредното стряскащо откритие, което Chases правят за осиновителите на Мелиса, Бил и Гейл.

През цялото време филмът е осеян с трогателни ретроспекции на онази съдбовна абитуриентска вечер. Виждаме миналата радост на всеки от героите през обектива на настоящата им травма. Техниката работи прекрасно и режисьорът Атале постига желания ефект от ужилваща меланхолия.

Кой е бащата на бебето на Мелиса?

Когато е лишен от евтините си трепети, „Странно, но вярно“ също показва своите феминистки нюанси. Още от самото начало Мелиса се появява като лесна изкупителна жертва. Отначало героите се отнасят с нея с подозрение и недоверие. Athale изобразява колко лесно личните разкази на жените могат да изкривят мнението и да предизвикат пристрастия. Няма перфектни жертви и Мелиса със сигурност не е една от тях. Сложното й минало улеснява и улеснява другите герои да отхвърлят нейния характер и мотиви.

След като родителите й се дистанцираха от нея, Мелиса намери утеха, в която смяташе, че е грижовна и грижовна двойка Бил и Гейл. Но Бил имаше скрити мотиви. След като облече напитките си с обичайния наркотик „изнасилване на фурми“, Rohypnol, Бил щеше да я насилва, докато тя остава в безсъзнание. Под въздействието на лекарството, Мелиса остава напълно непозната за нападението. Когато Бил разбра, че бебето на Мелиса е негово, той направи всичко възможно да запази шокиращата тайна под тайна. Въпреки това, плановете му се провалят, когато Гейл се случва след тайната му скривалачка с Rohypnol и го изправя пред него. Двамата се сблъскват помежду си, което води до това, че Бил бута Гейл надолу по стълби и я убива моментално. Филип открива тялото на Гейл и е заловен от Бил.

Какво става със семейство Чейс?

Тежестта на загубата е голяма над всеки от героите във филма и над Филип и Шарлийн повече от останалите. И майката, и синът живеят целогодишно в миналото, неспособни да се съобразяват с настоящето и да се изправят срещу бъдещето. В един момент Филип разкрива на Мелиса, че раненият му крак далеч не е резултат от обикновена катастрофа с велосипед. Като се бори да се справи сам в забързания Ню Йорк, Филип копнее за приятелството на брат си. Когато възможността да се откаже от живота в Ню Йорк се представя под формата на приближаваща кола, насочена в негова посока, Филип я използва. Затруднението на Мелиса и последвалите събития променят погледа на Филип към живота.

Вместо да се откаже и да приеме поражението пред заплашителните действия на Бил, Филип прави обратното. С цялата си сила, която може да събере, той се опитва да надвие Бил и да избяга от лапите му. Обновената надежда на Филип за живот в края на филма остава в пълен контраст с неговото унило, нихилистично аз в началото. Атале придава форма на характера на Филип красиво и похвално.

Шарлийн също тръгва на озлобен, огорчен крак. Загубата на най-малкия й син е създала в нея защитен механизъм на нефилтриран сарказъм и едва прикрито отблъскване. Но по време на филма тя започва да събаря защитата си парче по парче, като кулминацията е да приеме и да се грижи с любов за детето на Мелиса.

Краят: Бил ли е мъртъв?

През целия филм характерът на Бил е донякъде загадка, макар и социопатична. Знаем само, че и той носи със себе си загубата на детето, което никога не е имал. Когато Бил и Гейл се опитват да донесат дете на света в техния разцвет, те научават, че Гейл никога няма да може да зачене. Това може би е било определящо за личността, която той продължава да става.

Историята на Бил завършва с филма. Филмът не би отговарял на своя жанр трилър, ако не ни предложи типичния връх, пълен със съспенс и страх. Докато Бил насочва пушката си към Филип, Шарлийн, извън себе си при мисълта да загуби друго дете, се гмурка пред него. Чуваме как предчувствие изстрелва през нощта, докато екранът избледнява.

Атал се опитва ловко да подмами зрителя да повярва, че Шарлийн е мъртва. Реалността обаче разказва друга история. За разлика от другите герои, Бил също изпитва скръб и срам при мисълта да убие жена си от 30 години. Воден от собственото си дълбоко чувство за загуба и вина, Бил обръща пистолета върху себе си.

‘Strange But True’ отчасти отговаря на името си: наистина е доста странно. Въпреки че филмът е естетически заснет и прекрасно изигран, той се опитва и не успява да прикрие един прост, универсален обект като по-сложен и нишов. Той запълва ненужните празни места с една твърде много червени херинга, което изважда, а по-скоро добавя към деликатния сюжет на филма.

Но след като изрежете разказа за разказване, филмът подходящо посредничи за някои от най-простите и чисти аспекти на живота и смъртта, както и миналото и настоящето. Athale и Searles ни молят да се освободим от задръжките, които ни свързват с миналото ни. ‘Странно, но вярно’ ни принуждава да гледаме отвъд миналото, но преди бъдещето. Иска ни да живеем мащабно в настоящето.