Ревю: „На изток от Салинас“, по PBS, разказва историята на момчето мигрант

В края на Източно от Салинас, Филмът на Independent Lens от понеделник вечер по PBS, заглавна карта поставя историята, която току-що видяхме за момче мигрант на име Хосе Ансалдо, в статистически контекст.

Хосе е едно от два милиона деца без документи, живеещи днес в Съединените щати, се казва в него.

Тази част от данни е доказателство, че явлението, разгледано във филма, се нуждае от внимание, но е и причината Източно от Салинас да не е особено полезна за осветяването му.

Филмът на Лора Пачеко и Джаки Моу проследява период от живота на Хосе, 8-годишно дете, което е роден в Мексико, но е дошъл в Съединените щати с родителите си, които са земеделски работници мигранти, живеещи близо до Салинас, Калифорния. Това е и историята на Оскар Рамос, учител, който е израснал при подобни обстоятелства и сега полага допълнителни усилия в Хосе и ученици като него, като ги води на екскурзии и наблюдава домашния им живот.

Всички във филма поставят отметки в определените квадратчета в списъка с амбициозни имигранти: Хосе говори за нещата, които иска да бъде, когато порасне; родителите му, които вършат трудна работа на полето, говорят, че искат по-добър живот за децата си; Г-н Рамос се надява, че потенциалът на всички негови ученици може да бъде реализиран.

Би било хубаво, ако всичките два милиона истории в тази вселена бяха толкова изпълнени с усърдие и добри намерения, но, разбира се, няма две еднакви и много от тях са далеч по-малко ясни. И има сложни фактори, които лежат в основата на всички тях, които не са изследвани в този филм: различните причини, поради които децата са отведени или изпратени в Съединените щати; финансовият и друг натиск, който напливът оказва върху местните общности; политиката и икономиката на света на мигрантския труд.

Окуражаващо е да се види, че учители като г-н Рамос съществуват и отрезвяващо да пробваме препятствията, пред които е изправен едно младо, очевидно умно момче имигрант, но това е филмът, към който някои хора се хващат, за да се аргументират за опростени решения на сложни проблеми.