Ревю: Натрупване на „Война и мир“ в мини-сериал
Интервюиращ: Ще бъда откровен: Вие сте малко по-възрастни от повечето кандидати. Започнете, като ми кажете какво ви квалифицира за работата на телевизионен сценарист от 21-ви век.
Кандидат: Е, аз съм доста добър в драми с много измислени герои, чиито животи постепенно се пресичат и също са оформени от действителни исторически събития.
Интервюиращ: Това със сигурност ще се впише в това, което правим тук. Как каза, че се казваш отново?
Заявител: Толстой. Наричайте ме Лео, моля.
„Война и мир“ на Толстой, с разказа си за аристократичните руски семейства по време на наполеоновото нашествие в началото на 1800-те, би изглеждало естествено за малкия екран в ерата на абатството Даунтън и лудите хора. И на четиринощна, осемчасова адаптация който започва в понеделник, създава достатъчно прилична костюмна драма. Нищо в него обаче не улавя защо „Война и мир“ се смята от мнозина за един от най-великите романи, писани някога.
В Съединените щати мини-сериалът се показва едновременно по Lifetime, History и A&E. (Неговите продуценти включват BBC Cymru Wales и тя вече е започнала във Великобритания.) Адаптацията е от ветеранския телевизионен писател Андрю Дейвис, който представя сапунената опера в невероятно дългата книга на Толстой – той особено се забавлява с малък сюжет за кръвосмешение — но не се притеснява от големите си теми.
Образкредит...Лори Спархам/BBC, чрез Lifetime
Пол Дано получава най-доброто от него като Пиер Безухов, социално неудобният младеж, който с напредването на историята получава значително наследство и разбиране, че животът трябва да бъде нещо повече от пиянски разврат. Срещаме го рано, с идеалистичен крак в устата.
Нашите гостни са пълни с прехранени аристократи, които нямат представа какво е истинският живот, които дори са забравили да говорят собствените си езици, той обявява в стая, пълна със същите тези прехранвани аристократи, предполагайки, че завоеванието от Наполеон може да бъде за толкова по-добре. За Бога, тук бихме могли да направим революция.
След това той се огъва, но в крайна сметка развива съвест и се превръща в символичен търсач на просветление в историята. Г-н Дано се справя ловко с прехода, което прави героя му най-запомнящия се в мини-сериала.
По-малко успешен е Джеймс Нортън като Андрей Болконски, принц, който започва историята неспокоен и нетърпелив да тръгне на война, оставяйки бременната си съпруга. Не мога да дишам тук, Пиер, казва той на приятеля си. Може и да загина в битка с Наполеон.
Пред Андрей предстои много разочарование, както за любовта, така и за предполагаемата битова слава, но на неговия герой, за разлика от този на Пиер, всъщност не е даден шанс да си пробие път в сърцата ни. Последната сцена от арката на Андрей - и от мини-сериала - се оказва разочароваща.
След като флиртува рано с темите за националната идентичност и аристокрацията в упадък, историята става по-сапунена в средата, до голяма степен около героя на Наташа Ростова (Лили Джеймс), безгрижна млада жена, която се сгодява за Андрей, но след това допринася за неговото разочарование, като заигравка с друг принц (Калъм Търнър). Нито един от женските герои в тази продукция не е особено отличителен - парчета от тази продукция изглеждат като епизод на The Bachelor - и Наташа не е изключение.
Обвинете за накъсването, необходимо за натъпкване на историята само в осем часа. Толстой със сигурност щеше да скърби за загубата на редица важни елементи. Той също така ще се чуди какво се е случило с големите му теми: дали историята се прави от велики личности или от натрупване на малки сили; къде да намеря истинския смисъл на живота. Тази поредица започва с обещание, но в крайна сметка завършва обикновена, друга историческа драма с добре оценени актьори, изискани костюми и не много, за да я разграничат от всички останали.