Пътят на отчаянието не е ли истинска приказка, а е базиран на пиеса?

Режисиран от Надин Крокет, „Пътят на отчаянието“ е екшън-драма от 2023 г. с участието на хора като Мел Гибсън , Уила Фицджералд, Райън Хърст, Гарет Хедлунд , Кат Фостър и др. Филмът проследява историята на Мейбен (Уила Фицджералд) и нейната дъщеря Анали, които скачат от град на град, отчаяно преследвайки трохи хляб и кътче, където да отпуснат главите си, докато отблъскват досадните експлоататори на опашката си, опитвайки се да валят техния парад.

„Desperation Road“ не просто чука; тя отваря вратата на тежки теми - мъка, травма и не толкова приятното сексуално насилие. Нещо повече, тъмната и мрачна кинематография, съчетана с отличния портрет на Уила Фицджералд на Мейбен, прави „Пътят на отчаянието“ задължителен за гледане. Като се има предвид реалистичното му изследване на тежки теми, някой може да се чуди дали „Desperation Road“ е базиран на реални събития. Ето фактите.

Истинска история ли е „Отчаянието“?

Не, „Пътят на отчаянието“ не е базиран на истинска история. Филмът черпи вдъхновение от едноименния роман на Майкъл Фарис Смит от 2017 г. Воден от Надин Крокет и написан от Майкъл Фарис Смит, филмът изследва неприятностите и болката, през които преминават хората, когато са отчаяни и когато изглежда, че светът работи срещу тях. Филмът също вдъхновява силно послание за изкупление , обяснявайки, че никога не е късно да компенсирате грешките си и да водите добър живот.

Филмът се занимава с някои тежки теми като минали травми, сексуално насилие, скръб, изкупление и злоупотреба. На въпроса за нейния опит, докато изследва толкова тежки теми в последния си филм, режисьорът Надин Крокет каза по време на интервю че първоначално сценарият я накара да се влюби и я плени с красивата си история. Разбирането на фините му тънкости отне многобройни четения, но тя цени сътрудничеството със сценариста Майкъл Ферис Смит.

Историята на а бореща се майка правейки всичко възможно за детето си в трудни времена и предизвикателствата, пред които е изправена, резонират с нея, укрепвайки връзката й с пътуването на главния герой. Посланието на историята за прошката, изкуплението и взаимосвързаността на животите също удари струната. Въпреки че беше трилър, той съдържаше мощна емоционална драма в основата си, докосвайки я чрез завладяваща актьорска игра и искрени герои. Темите отразяват собствените ценности на Надин, правейки я лесно погълната от филма – особено вярата в нашата споделена човечност и значението на прошката за всички.

Надин също сподели мнението си за работата с носителя на Оскар, Мел Гибсън. Според Надин работата с Мел Гибсън първоначално е била плашеща, като се има предвид забележителната му кариера и множеството Оскар за филми като „ Смело сърце , '' Апокалипто ,' и ' Hacksaw Ridge , филми, на които Надин се удивляваше от детството си. Надин продължи, че след като се установи, Мел беше много мил и искрено я подкрепяше по време на филмовата продукция.

Надин отбеляза още: „Имахме само 16 дни, за да направим този филм, така че вие ​​сте като, добре, искам да сме изключително съвместни и искам да направя всички тези неща. Но ние също бяхме в такъв недостиг на време и го имах само толкова много дни, така че как да направим всичко това за толкова кратко време? Той просто беше толкова разбиращ и сътрудничещ. Мисля, че това е мястото, където тази режисьорска страна дойде, защото всеки ден всеки режисьор знае последната сцена преди обяд; искаш просто да плачеш. Вие сте като, ако се върна на тази сцена след обяд, ще имам проблеми. Поглеждах го и той казваше: „Разбрахме това. Можем да го вземем преди обяд. Това са само онези малки моменти, в които си казвам, Боже мой, Мел Гибсън просто ми вдигна палец и каза, разбрахме. Ще го направим.“

Операторското майсторство на филма съответства на сериозността на темата. От гледна точка на Мабен, той брилянтно капсулира тежкото пътуване на самотна майка, която се справя с предизвикателствата на отглеждането на дете в сурово и разпокъсано общество. Този свят е представен като свят, в който хората бързо се възползват от всяка уязвимост, която срещат. Мрачните цветови шарки изобразяват ярко борбата, подчертавайки обществената бруталност, с която се сблъсква ежедневно централния герой, Мабен. Кинематографията и разказът заедно акцентират върху суровата реалност, с която тя се бори, предоставяйки ярко изображение на безмилостната битка за оцеляване и защита в един свят, който често не показва милост.

От гледна точка на Ръсел Гейнс, филмът говори за въздействието на скръбта и травмата, илюстрирайки как те могат да разбият психиката на индивида. Ръсел (Гарет Хедлунд), обременен от натрапчива грешка от миналото си, се озовава в капана на цикъл от самообвинения и самонаказания. Тежестта на вината и разкаянието е оформила самото му същество, оставяйки го емоционално разбит и борещ се да намери изкупление.

Филмът е пътешествие из изтерзаната психика на Ръсел, описващо вътрешните битки, които той води със себе си. Грешката, която е направил, служи като ключова точка, която е променила хода на живота му, а разказът ярко показва как този инцидент продължава да го измъчва. Публиката става свидетел на вътрешната му борба, докато се бори с последиците от действията си, опитвайки се да се поправи и да намери подобие на мир в собствената си съвест.

Накратко, „Пътят на отчаянието“ не се корени в реалността, но навлиза в по-тъмните кътчета на обществото, хвърляйки светлина върху сложни въпроси като травма, вина, оцеляване, експлоатация и борбата за намиране на изкупление. Чрез героите и техните пътувания, той се обръща към много реалните предизвикателства и трудности, пред които са изправени хората в един суров и безмилостен свят.