Във филм на ужасите детайлите имат значение. Това, което изглежда незначително в началото, може да се окаже нещото, което спасява главния герой. Същото се случва и през 2018 г. Монахинята .’ Историята се фокусира върху сестра Ирен, която придружава отец Бърк до прокълнато абатство в Румъния по заповед на Църквата. Тъй като е новачка, която още не е положила обетите си, Ирен се чуди защо е избрана за тази задача. С времето обаче стана ясно, че служителите на Църквата знаеха какво правят и може би са скрили някои подробности от Ирен и Бърк, за да поддържат нещата. Един такъв детайл е полезен в критичен момент на финала.
Когато на Айрийн се казва, че е избрана за задача от Църквата, тя и Бърк едва имат време да се запознаят един с друг. Едва след като стигнат до абатството и прекарат нощта в манастира, те успяват да проведат подходящ разговор, в който откриват неща за миналото на другия, което хвърля светлина върху това защо са избрани за задачата. Бърк разказва на монахинята за времето си като екзорсист и как се чувства виновен за смъртта на момче, което е било обладано и починало няколко дни след екзорсизма.
На свой ред Ирен разказва на Бърк за това, когато човек от Църквата като него я е посетил, когато е била дете. Оказва се, че Ирен е имала видения. Беше й трудно да разбере каквото и да било, защото видението беше спорадично и обикновено несвързано. Единствената обща нишка между тях беше мисълта, с която я оставиха: „Мери сочи пътя“. Тя признава, че дори и сега няма представа какво означава това.
В крайна сметка Ирен и Бърк откриват, че абатството е прокълнато, защото в неговите катакомби е мястото, където древно зло е донесено на света. Те трябва да запечатат портала, който беше разбит по време на бомбардировките през Втората световна война. За целта им е необходима Кръвта на Христос, която е скрита някъде в абатството. Първоначално решават да помолят игуменката да им го даде, но след това се оказва, че игуменката и всички останали монахини са починали отдавна.
Без да знаят как да намерят мястото, те решават да рискуват и да се насочат към мазето, което идва след коридора от кръстове. Те имат ключа от монахинята, чиято смърт са дошли да разследват. Те обаче нямат представа какво отваря ключът. Едва когато погледът на Бърк попада на статуя на Мария, той събира две и две. Той забелязва пръста на статуята, сочещ към едно място, и докато светлината пада върху пръста, тя осветява точното място, където трябва да отиде ключът. Това е моментът, когато „Мери посочва пътя“ има смисъл и истинското значение на видението на Ирен излиза наяве.
Абатството е построено векове преди раждането на Ирен, така че няма начин тя да е знаела за статуята на Мария в катакомбите. Нямаше начин да е знаела за Валак, преди да дойде в абатството, но въпреки това отговорът на всички проблеми на мястото беше в нея. Виденията на Ирен се разкриват като мощно средство в „Монахинята“. Нейните видения й показват монахините, които са се опитвали да държат злото настрана и са загинали, опитвайки се. Без тях тя не би могла да знае за историята на абатството и съществуването на злото там. Но Бог работи по мистериозни начини и това става ясно от начина, по който Ирен е използвана от Бог, за да победи Валак.
Нейните видения карат Църквата да я види подходяща да отиде в абатството, дори когато тя все още не е дала обета си. Интересното е, че казват, че тя е подходяща, защото познава територията. Това означава, че виденията, които е имала като дете, трябва да са били от абатството. Тогава тя не го знаеше, защото беше твърде малка, за да разбере. Въпреки това човекът, изпратен да я оцени, трябва да го е отбелязал в докладите си. И така, когато дойде времето, Църквата знаеше за виденията на Ирен и връзката й с абатството и имаше смисъл тя да бъде изпратена там, защото беше в уникална позиция да спаси мястото. Вероятно си мислеха, че Ирен помни виденията си. Дори и да не го направи, със сигурност щеше да направи връзката, когато стигнеше до абатството. Те направиха пресметнат залог да изпратят новак на опасна мисия. Очевидно решението беше правилно и Ирен стана решаваща за спасяването на положението.