На Бет де Араухо филм на ужасите трилър „Меко и тихо“ е предупредителна история за непроверената омраза и фанатизъм, включваща Стефани Естес, Оливия Лукарди и Мелиса Пауло, наред с други. Историята се върти около група жени, привърженици на превъзходството на белите, Емили, Лесли, Ким и Марджори, които са част от частна неонацистка група. След среща с азиатско-американските сестри Ан и Лили, Емили и нейните приятели тръгват по изкривен и мрачен път.
Филмът описва основните ужаси на бялото превъзходство и расизъм чрез смущаващо покварен разказ за престъпление от омраза. Предвид темата на филма и факта, че се развива в реално време, зрителите може да се чудят дали събитията в историята се основават на действителен инцидент или не. Ако и вие се чудите същото, ето всичко, което трябва да знаете за вдъхновението зад „Soft & Quiet“.
Не, „Soft & Quiet“ не е базиран на истинска история. Въпреки това е очевидно, че филмът действа като социален коментар по проблем от реалния свят, който измъчва нашите съвременни реалности. Като такъв, режисьорът Бет де Араухо, който написа сценария, беше повлиян от скандален реален живот Инцидент от 2020 г с участието на бяла жена на име Ейми Купър в Сентрал Парк, Ню Йорк. Докато разхождаше отвързаното си куче в района на Рамбъл в Сентрал Парк, тя се натъкна на афроамериканец, Крисчън Купър, който я помоли да сложи кучето си на каишка според правилата на парка.
Когато Ейми отказа, Крисчън се опита да остави лакомства за кучето й, за да я накара да се съобрази. След това взаимодействие тя заплаши, че ще го извика в полицията и ще съобщи за „афроамериканец, който заплашва живота й“, и след това продължи да го прави. Запис от този инцидент се разпространи в социалните медии и предизвика много критики в началото на 2020 г. Черните животи имат значение движение.
„Това [видеото на Ейми Купър] наистина ми повлия по начин, по който повечето от тези видеоклипове не го правят, където обикновено изпадам в доста депресия и някак изтощен от тях. А тази – манипулацията ме ядоса толкова много.“ Режисьорът и сценарист Бет де Араухо каза в интервю за Forbes . „Веднага стана ясно, че искам да напиша роля, в която Стефани да играе съвременна жена, привърженик на превъзходството на бялата раса.“
Тъй като целият филм е разказан от гледната точка на Емили и нейните приятели, в основата му стои аспектът на съвременното женско бяло превъзходство. С този филм Бет искаше хората да се ангажират с неприятно ужасяващата реалност на бялото превъзходство и неговите ефекти. Като такава, тя базира героите на Емили и другите й приятели нацисти върху рамката, която представя движението „Tradwife“. Според режисьора , „Идеята на [tradwife] е традиционните жени, традиционните семейни модели, което е прикритието да се каже, че искаме силни семейства, което означава, че имаме нужда от арийски семейства, арийски християнски семейства.“
По същия начин, чрез Емили и други членове на „Дъщерите за арийско единство“ във филма си, Бет изследва наследството на бялото превъзходство, конфедерацията и Клу Клукс Клан чрез нацистка алт-десни бели жени. „Открих, че е имало умишлено ребрандиране на жените с алтернативна десница, за да имат фурнира на интелигентни, изтънчени инфлуенсъри в Instagram, така че да могат да достигнат по-ефективно до мейнстрийма. Жените от Klu Klux Klan издаваха списание, наречено „Homefront“, което беше заклеймено като списание за дома, но всъщност прокарваше тяхната програма за превъзходство на бялата раса. Така че това стана фокусът на филма.
По време на филма са изобразени няколко крещящи акта на фанатизъм както под формата на откровено насилие, изпълнено с омраза, така и на фини микроагресии. Въпреки че попада в жанра на ужасите, той отказва да използва измислени неща чудовища и вместо това изобразява реална заплаха, надвиснала над нашето общество. Въпреки че „Soft & Quiet“ не е базиран на истинска история, той има дълбоки корени в реалността. Той подтиква зрителите да участват в съзнателни разговори за омраза, предразсъдъци и дискриминационни идеологии.