на Netflix Възход на империи: Османска “ е завладяваща докудрама поредица, която описва как Османската империя се издига до известност. Във втория сезон на шоуто публиката тръгва на историческо пътешествие за конфликта между Султан Мехмед II и Влад III. Историята между двамата владетели обаче е свързана не само с териториален спор, но и с емоционален смут. Естествено, хората са нетърпеливи да научат повече за причините зад конфликта им и кой е победителят. За щастие, ние сме готови да проучим същото!
За да се разберат причините за конфликта между Мехмед и Влад, трябва да се разбере геополитическата ситуация, която се е разгръщала в Европа още преди тези двама владетели да се възкачат на трона. През 15-ти век Източна Европа видя две могъщи кралства, които се бореха в постоянен конфликт, за да утвърдят своята известност в района. Докато Османската империя искаше да докаже своята мощ като владетели, унгарците бяха нетърпеливи да победят ислямската нация. Между тези две могъщи области беше Влахия, отделена от унгарците през Южните Карпати. Освен това река Дунав става османо-влашка граница.
Като се има предвид нейното географско несигурно положение, Влашко е постоянно подложено на напрежение от могъщите кралства около нея. Двете кралски семейства често оказват влияние върху тяхната политика, което води до бурно наследяване. Всъщност Влад II, бащата на Влад III, се възкачи на трона и стана воевода на Влахия чрез унгарска подкрепа през 1436 г. През 1442 г., след конфликт между османците и силите на Джон Хуняди в Трансилвания, Мурад II, тогавашният османски султан, призова Влад II в двора си и го залови.
Когато войводата беше освободен по-късно през годината, той трябваше да предаде Влад III и Раду Хубавия, по-малките си синове, като затворници. След този момент Мехмед II, синът на Мурад II, израства заедно с двамата членове на Дома на Дръкулещи. Тяхната връзка очевидно остава силна, докато Влад III не е освободен да претендира за влашкия трон след смъртта на Влад II и Мирча (най-големият син на Влад II). Титлата войвода на Влахия сега се носи от един от неговите братовчеди, Владислав II, когото Влад първо победи чрез османската подкрепа, а след това по-късно чрез помощта на унгарците през 1456 г.
През 1461 г. Мехмед II, сегашният османски султан, е информиран за слуховете около близостта между Влад III и папата. След завладяването на Константинопол от първия през 1453 г. християнска Европа беше нетърпелива да поведе кръстоносен поход срещу ислямската империя. Предвид интимните познания на Влад за османската война от времето му като затворник там, той твърди, че е идеалният кандидат за позицията на водач на кръстоносния поход.
Мехмед беше бесен от новината и разочарован, че Влад не му плащаше годишните плащания, както беше традицията. За да коригира ситуацията, османският султан решава да изпрати кралски пратеници в Търговище, столицата на Влашко, и моли Влад III да му отдаде почит лично. Но войводата убива пратениците на султана и ги набива на кол. Говори се, че Влад приковал тюрбаните им към главите им, тъй като пратениците не ги свалили в неговия двор, въпреки че той знаел, че не могат да го направят поради традициите си.
Като чул тази новина, Мехмед II бил ядосан и решил да опита друга тактика. Под прикритието на дипломатическа мисия той изпраща свои войници да заловят войводата. Въпреки това мисията се провали и Влад залови Хамза, лидера на мисията, и екзекутира останалите османци.
След последния си успех срещу османците, Влад III изпраща пратеници до унгарския крал Матиас Корвин. Войводата му казал, че отива на война срещу османците в знак на уважение към унгарската корона и заради вярата си в християнството. Използвайки оборудването, откраднато от силите на Мехмед, Влад навлиза в османската територия под прикритието на турски служител през крепостта Гюргево. След това той започва да тормози селищата от османската страна на Дунава, което води до хиляди смъртни случаи. Всъщност, според писмата му до унгарския владетел, той е убил над „23 884 турци и българи“.
Междувременно Мехмед събра силна армия, за да потегли към Влахия под негово ръководство. Той също така обяви, че след поражението на Влад територията ще остане независима под управлението на Раду, по-малкия брат на Влад и близък приятел на Мехмед. Османската атака срещу силите на Влад започва от Браила, единственото влашко пристанище на река Дунав. Докато силите на Влад първоначално се опитват да се съпротивляват, модерността и жестокостта на османската огнева мощ го принуждават да отстъпи.
Въпреки че Влад е принуден да се оттегли в Търговище, той изравнява провинцията със земята с надеждата да ограничи османските ресурси. Водните източници често са били замърсявани с животински трупове или парчета мъртви прасета. Последното би направило водата негодна за пиене за всеки мюсюлманин поради религиозни ограничения. През това време Влад чакаше унгарска подкрепа, но не се виждаше подкрепление. Освен това Мехмед II изпраща мащехата си Мара Бранкович в Унгария преди кампанията, за да говори с Матиас и да остане неутрален в конфликта между него и Влад.
Докато османците маршируват към столицата на Влашко, Влад използва много психологически тактики, за да извади армията от равновесие. Той набива на кол пленените съгледвачи, за да ги видят турците, и ще се включи в тактика на партизанска война. Една от най-забележителните му тактики е изпращането на хора с инфекциозни заболявания в османската армия, надявайки се да спре похода им и да намали броя им.
С надеждата да отслаби позицията на Влад, Мехмед изпрати Раду да залови съпругата на Влад, Анастасия. За съжаление тя реши да скочи от балкона в река Арджеш, вместо да бъде затворник. В нощта на 16 срещу 17 юни 1462 г. Влад нахлува в османския лагер с надеждата да убие Мехмед и да сломи духа на враговете си. Влашките сили обаче не успяха да изпълнят целта си. След това османският поход към Търговище остава безпрепятствен, въпреки че целта им рисува ужасяваща картина.
Столицата на Влахия лежеше изоставена, заобиколена от хиляди набити на кол тела на османските граждани, които силите на Влад бяха убили или пленили. След като урежда правилното погребение на своите починали граждани, Мехмед II обявява Раду за новия войвода на Влашко, но Влад остава на свобода. След коронацията султанът се завръща в Истанбул, оставяйки на Раду няколко войници, за да победи брат му. Бавно, но сигурно Влад си възвърна подкрепата на власите и болярите (влашки благородници).