Истинската история на отвличането на полет 601 е обяснена

„The Hijacking Of Flight 601“ на Netflix, създаден от Пабло Гонзалес и С. С. Принс, описва действителния инцидент с отвличането на пътническия самолет HK-1274, известен като полет 601. Считан за един от най-дългите отвличания в историята на Латинска Америка, обхващащ три дни , той постави в опасност живота на над 80 пътници и членове на екипажа. Това, което остава най-озадачаващо за отвличането, е неговият нетрадиционен завършек, участието на реални личности в разказа и смелите действия на онези, които са рискували живота си, за да защитят другите. Това е разказ за обикновени хора, показващи изключителен героизъм, и е източник на вдъхновение.

Защо полет 601 беше отвлечен?

Историята на полет 601 започва на 30 май 1973 г., когато Sociedad Aeronáutica de Medellín, обикновено наричан SAM, излита от Богота, Колумбия, и каца в Кали. След първоначалното си спиране самолетът продължи към Перейра, където се качиха допълнителни пътници. Въпреки това, след като полетът беше във въздуха, двама души, разположени в задната част на самолета, станаха от местата си, размахвайки огнестрелни оръжия, и обявиха отвличането на самолета. Носеха сребърни маски. След това по-високият от двамата похитители влезе в пилотската кабина и принуди капитан Хорхе Лусена да пренасочи самолета към Аруба.

При пристигането си в Аруба похитителите заявяват исканията си, които включват искане на 200 000 долара в брой и освобождаване на голяма група политически задържани, задържани в Сокоро, Колумбия. Те се идентифицираха като членове на Армията за национално освобождение (ELN), марксистка партизанска група и бунтовническа организация, базирана в Колумбия. Похитителите са заплашили членовете на екипажа с бомби и дори са накарали капитана да пипне част от боеприпасите, които са били в чантата му.

През 60-те и 70-те години на миналия век Латинска Америка преживява скок в отвличанията на самолети, което отразява по-широката глобална тенденция на нарастване на тероризма, свързан с авиацията през този период. Забележителни примери включват отвличането на полет 502 на LANSA през 1966 г. от Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC) и отвличането на полет 713 на Copa Airlines през 1971 г. от членове на Ejército de Liberación Nacional (ELN). Въпреки отказа на колумбийското правителство да преговаря с терористите относно отвличането на полет 601, адвокатът на авиокомпанията Игнасио Мустафа участва в преговори, като предлага на похитителите 20 000 долара, които те отхвърлят. В същото време новината за отвличането беше широко отразена и похитителите пуснаха около 40 пътници, за да получат добра преса.

Похитителите поискаха самолетът да бъде откаран до Лима в Перу, но поради недостиг на гориво самолетът се приземи обратно в Аруба. Похитителите се опитаха да отлетят със самолета за втори път, но отново бяха принудени да се върнат в Аруба поради липсата на място за кацане на други летища. По време на това трето кацане властите на Аруба настояват за смяна на екипажа, тъй като съществуващият екипаж е бил буден повече от 24 часа, което представлява значителен риск за безопасността, ако продължат да летят в изтощено състояние. Властите се съгласиха да изпратят 50 000 долара на новия капитан, който ще се качи на борда на самолета.

Сред новите членове на екипажа бяха стюардесата Едилма Перес, 32-годишна самотна майка на пет деца, която се включи доброволно в задачата, и нейната доверена приятелка, 23-годишната Мария Еухения. Тъй като на борда остават само 23 пътници, похитителите поискаха полетът да бъде пренасочен към Гуаякил, Еквадор, където беше зареден с гориво. На следващата сутрин самолетът пристигна в Лима, където беше почистен и на борда бяха качени провизии. Освен това на 14 от останалите 23 пътници е било разрешено да слязат в този момент.

След като освободи останалите девет пътници в Мендоса, Аржентина, самолетът излетя само с членовете на екипажа и похитителите на борда. Около 21:00 ч. капитанът оставил съобщение, че са на път за Буенос Айрес. Но това, което се случи след това, е доста объркващо. Докладите показват, че самолетът е направил две кацания съответно в Resistencia и Asuncion. Преди кацане на всяка дестинация, капитанът изискваше светлините на пистата да бъдат изключени. Похитителите слязоха на тези две места, след като постигнаха споразумение с капитана. Първоначално те бяха помолили стюардесите да ги придружат от съображения за безопасност, но капитанът ги увери, че ако позволят на стюардесите да останат на борда, те няма да разкрият местонахождението на похитителите, докато не стигнат до Буенос Айрес, като им предоставят няколко часа преднина.

Членовете на екипажа бяха изправени пред разпит относно помощта им за подпомагане на бягството на похитителите, но те твърдяха, че семействата им са били заплашвани, което не им оставя друг избор, освен да се подчинят. Впоследствие започна издирването на похитителите, което разкри, че те не са партизански войници, а по-скоро футболисти на парагвайския местен клуб Депортиво Перейра. Тяхната самоличност беше разкрита чрез тяхното разпознаване и взаимодействие с колоездача Луис Реатеги, както и техните отличителни акценти.

Похитителите бяха идентифицирани като Еусебио Борха и Франсиско Солано Лопес и тяхната предистория постепенно излезе наяве. Беше разкрито, че те са се опитали да съберат средства в рамките на парагвайската общност за своя малък бизнес, но не са успели. Пет дни след края на отвличането, Лопес е задържан от наетата си резиденция в Асунсион. В изявлението си той призна, че се е чувствал изтощен и гладен, което го е улеснило да извърши отвличането. Лопес също така поясни, че оръжията и бомбите, които са имали, са фалшиви. Той спомена, че познава Борха от времето им като съотборници в отбора на Америка де Амбато в еквадорската първа дивизия.

Две години след ареста му Лопес е екстрадиран в Колумбия, където получава 5-годишна присъда затвор. Въпреки това, Борха, от друга страна, успява да избегне залавянето от полицията и остава на свобода, продължавайки да се изплъзва на властите. Въпреки че „Отвличането на полет 601“ дава известна творческа свобода с действителните събития, той интегрира множество герои от реалния живот в разказа. Това смесване на факти и измислица дава възможност за нюансирано изследване на инцидента с отвличането, улавяйки напрежението, драмата и човешките сложности. Основаването му на реални събития и герои му придава усещане за достоверност и емоционален резонанс.