Идва през нощта: 8 подобни психологически филма на ужасите

Режисиран от Трей Едуард Шултс, „Идва през нощта“ се развива на фона на постапокалиптичен свят, опустошен от неназована заплаха. Разказът се съсредоточава около семейство, уединено в пуста къща в гората. Привидно сигурното им съществуване е нарушено, когато в живота им навлиза друго отчаяно семейство, търсещо убежище. Напрежението нараства, докато двете семейства преминават през тънката граница между самосъхранението и общото оцеляване.

Бавният ужас на Shults майсторски създава атмосфера на безмилостно напрежение, използвайки минималистични, но натрапчиви визуализации и предчувстващ резултат. Силата на филма се крие в неговата двусмисленост, оставяйки ни да се борим с несигурността на външната заплаха и вътрешните тревоги, които измъчват героите. Докато доверието се разплита и страхът се завладява, „Идва през нощта“ се превръща в мъчително изследване на параноята, екзистенциалния страх и мрака, който живее вътре. Малко филми използват напрежение и внушителни трикове като „Идва през нощта“, за да създадат изкусно изживяване на психологически ужас.

8. The Lodge (2019)

С режисьорите Северин Фиала и Вероника Франц начело, „Хижата“ ни запознава с Грейс, която заедно с децата на годеника си се оказва изолирана в хижа от снежна буря. Когато относително непознатите започват да се затоплят един към друг, зловещото минало на Грейс, включващо религиозен култ, се връща, за да ги преследва.

Подобно на „Идва през нощта“, филмът умело манипулира околната среда, използвайки пустата хижа и суровите условия за оцеляване, за да засили психологическото напрежение върху героите. И двата филма надхвърлят типичните конвенции на ужасите, навлизайки в травма и параноя, тласкайки ни в психологически лабиринт,

7. Сесия 9 (2001)

С Брад Андерсън на режисьорския стол, „Сесия 9“ ни потапя в обезпокоителните дълбини на изоставено психиатрично заведение. Екипът за премахване на азбеста, ръководен от Гордън Флеминг, се заема със зловещата задача да почисти разлагащото се психиатрично заведение. Потискащата атмосфера и зловещата история на институцията започват да оказват влияние върху психическото състояние на екипажа. Откриват се поредица от смразяващи психиатрични сеанси на аудиозаписи, които разкриват мъчителната история на пациент на име Мери Хобс.

Докато Гордън става все по-обсебен от записите, границата между реалността и халюцинациите се размива. Тъмното минало на убежището се слива със собствените демони на екипа, което води до завладяващо спускане в психологически ужас, напомнящ на „Идва през нощта.“ И двата филма създават атмосфера на ужас, използвайки изнервящата обстановка като герой сам по себе си, усилвайки осезаемото психологическо напрежение.

6. Нощната къща (2020)

„Нощната къща“, режисирана от Дейвид Брукнър, обединява границите между реалността и свръхестественото мъглявина в смразяващ разказ. Бет се бори с внезапната и мистериозна смърт на съпруга си Оуен. Оставена сама в дома им на брега на езерото, тя открива обезпокоителни тайни в къщата, които я водят на натрапчиво пътешествие в енигматичното минало на съпруга й.

Докато Бет навлиза в окултното и се изправя срещу призрачното присъствие в къщата, филмът приема неочаквани обрати, предизвиквайки нашите възприятия. Използвайки архитектурата на къщата на езерото, за да засили психологическото напрежение, „The Night House“ съответства на филма на Shults в създаването на атмосферен психологически ужас, доставяйки смразяващо костите изживяване.

5. The Babadook (2014)

Воден от Дженифър Кент, „The Babadook“ се съсредоточава около Амелия, скърбяща вдовица и самотна майка, и нейния син Самуел, чийто страх от определено чудовище става все по-разпространен. Когато мистериозна изскачаща книга, озаглавена „The Babadook“, се появява в дома им, границата между реалността и свръхестествения ужас се размива.

Картинната книга показва болезнени илюстрации, които започват да се сбъдват, изглежда причинени от ужасяващо същество, което се простира от сенките. Титулярният герой, Бабадук, се превръща в метафорично въплъщение на неразрешената скръб на Амелия и ужаса на Самуел. „It Comes at Night“ и „The Babadook“ представят вид психологически ужас, който надхвърля конвенционалните тактики за плашене. Докато последният също така подчертава психологическата дезинтеграция на своите герои, той се отличава с кошмарно присъствие, което крайно липсва на първото.

4. Фарът (2019)

Режисьор на Робърт Егърс, „Фарът“ е сюрреалистичен и атмосферен психологически филм на ужасите, който ни потапя в изолирания свят на двама пазачи на фара, Ефраим Уинслоу (Робърт Патинсън) и Томас Уейк (Уилем Дефо), които имат задачата да поддържат титулярния фар. С течение на дните изолацията и суровите условия оказват влияние върху здравия им разум. Отношенията между Уинслоу и Уейк преминават от приятелство към борба за власт, отразявайки бурното море навън.

Сред рутинните задачи по поддръжката и пристъпите на тежко пиянство, самият фар се превръща в енигматично и предчувстващо присъствие, привидно криещо тайни, които убягват на разбиране. Ако сте харесали бавния хорър и психологическото напрежение на „Идва през нощта“, „Фарът“ предлага майсторски клас в жанра. Неговата проста предпоставка постепенно се превръща в завладяващо и визуално поразително изследване на човешкия ум в агоните на изолация и лудост.

3. It Follows (2014)

Режисиран от Дейвид Робърт Мичъл, „It Follows“ е изключителен филм на ужасите, който обединява психологическо напрежение с уникална и обезпокоителна предпоставка. Разказът се върти около Джей, млада жена, чиято на пръв поглед невинна сексуална среща претърпява кошмарен обрат. Тя открива, че сега злонамерено същество я преследва безмилостно, видимо само за онези, които са били засегнати чрез сексуален контакт. Същността е способна да приема различни човешки форми, добавяйки към изнервящата несигурност на своето методично преследване.

Тези, които са били раздразнени от параноята и са се страхували от възможността за смъртоносно присъствие в „Идва през нощта“, ще се окажат запленени от нервния ужас на „Следва“, чието смъртоносно присъствие идва по всяко време.

2. Take Shelter (2011)

Режисьорът Джеф Никълс ни приканва да изследваме тънката граница между параноята и лудостта в „Take Shelter“. Къртис ЛаФорче (Майкъл Шанън) е съпруг и баща, измъчван от апокалиптичните кошмари за настъпваща буря, която го ужасява до дъното на сърцето. Тъй като виденията се засилват, проявявайки се посред бял ден, той става обсебен от изграждането на убежище срещу буря в очакване на предстоящо бедствие.

Филмът изплита сложно разказ, който размива границите между реалност и заблуда. Силното изпълнение на Майкъл Шанън улавя вътрешната борба на Къртис, представяйки мъж, разкъсван между защитата на семейството си и страха да не се поддаде на наследствено психично заболяване. Подобно на „Идва през нощта“, „Приюти се“ разчита на методично създадена атмосфера, за да създаде напрегнат психологически трилър. Те намират допълнителна обща основа в една несигурна заплаха на самия ръб на възприятието на героите, налагаща им ужасна психическа тежест.

1. The Wailing (2016)

Воден от На Хонг-джин, „Плачът“ се върти около малко село, обхванато от поредица от ужасяващи убийства и мистериозна болест, която тласка жертвите си към жестока лудост. Jong-goo, непохватен полицай, се оказва въвлечен в свръхестествените събития, измъчващи общността. Мистериозен непознат от Япония е заподозрян, че е свързан с тези бедствия, като циркулират слухове, че той практикува шамански ритуали.

Докато ужасът се засилва, собствената дъщеря на Джонг-гоо става жертва на необяснимата болест. Отчаянието го обхваща, което го кара да потърси помощта на шаман, но границите между съюзник и антагонист стават все по-размити. „The Wailing“ създава усещане за надвиснала гибел, подобно на „It Comes in Night“. Болестите, наблюдавани във филмите, имат известна прилика, заедно с техните сюжети от мистерия и параноя. Атмосферното напрежение и интуитивните образи на филма в крайна сметка допринасят за кинематографично изживяване, което е едновременно смразяващо и завладяващо.