Стивън е 60-годишен служител в гаража, който живее в малък апартамент над магазин в предградията на Северна Калифорния. Той е бял, което е важно, защото има това, което учтиво е известно като азиатски фетиш и популярно като жълта треска. Всички те са толкова красиви, казва той, гледайки в дисплей с миниатюрни изображения на бъдещи азиатски булки.
В документалния филм Търся азиатска жена, В понеделник вечерта в сериала на PBS Independent Lens, Стивън успява да убеди Санди, 30-годишна офис служителка от Шензен, Китай, да дойде в Съединените щати, за да се омъжи за него. И късметът му не свършва дотук. Режисьорът на филма, който се потапя в живота на Стивън и Санди и е дълбоко замесен в мъчителния ход на връзката им, е Деби Лум, привлекателен млад китайско-американец. Когато приятел на Стивън идва в апартамента, за да се срещне със Санди, той вижда г-жа Лум зад камерата и възкликва: Имате двама от тях!
Г-жа Лум посочва, че е имала за цел да направи профил на мъж, обсебен от азиатски жени, за да разбере феномен, който тежи върху собствения й живот: толкова много мъже като Стивън съм била зяпана, удряна и тормозена от толкова много мъже като Стивън, заявява тя . Търсенето на азиатска жена обаче няма какво да предложи като антропология. Природата на азиатския фетишизъм остава мистериозна или може би толкова очевидна, както винаги. Филмът успява е като ядосана романтична комедия с г-жа Лум като неудобен Босуел, който последователно ускорява хода на любовта или повръща препятствия.
Телевизията тази година предложи изобретателност, хумор, предизвикателство и надежда. Ето някои от акцентите, избрани от телевизионните критици на The Times:
Докато Стивън и Санди правят сватбени планове – нейната виза K-1 им дава четири месеца да се оженят – избухват кавги за пари (той няма много) и дали все още е увлечен от по-ранен китайски приятел по писане. Г-жа Лум не само записва тези събития, но и се превръща в полуволен фасилитатор с разделени лоялности, симпатична както към първоначалния си субект, така и към находчивата млада жена, заседнала в страна, чийто език тя почти не говори.
Драматичната дъга на връзката на Стивън и Санди (тук без спойлери) е леко напрегната, но също така доста позната. Много по-интересно е желанието на г-жа Лум да се представи като не толкова симпатична, като признава – до известна степен – собствените си предубеждения и служи като заместник за скептична и противоречива публика.
Въпреки че пристрастията на Стивън и страховито добро настроение я карат да се отвращава, г-жа Лум също е подозрителна към мотивите на Санди: Каква жена би преместила страни, за да се омъжи за мъж, когото срещна онлайн и едва познава? Нейните познания по китайски и принудителната интимност на снимките заговорничат, за да направят най-добрия приятел и спасителна линия на Санди за нея; не е сигурна как да се справи със ситуацията, тя бърка, предупреждавайки Санди в един момент, че Стивън може да не е човекът, какъвто си го представяш, и я пита в друг: Наистина ли искаше зелената карта?
Изследването на нейните предположения от г-жа Лум стига само дотук – идеите за секса и любовта са на масата, но въпросите за класата и властта, които изглеждат също толкова релевантни за историята, не получават същото внимание. Докато г-жа Лум има за цел да оспори стереотипите за междукултурната романтика и сексуалност, нейното изобразяване на Санди често изглежда ехото на набор от конвенции за азиатските жени, включващи упоритост, ревност и манипулация.
Това, което поддържа този 54-минутен филм постоянно ангажиращ, е самата Санди, предпазлива, прагматична и, за щастие на г-жа Лум, абсолютно естествена пред камерата. Всеки, който има азиатска жена в семейството, ще почувства дърпане, когато каже на г-жа Лум, след поредната епична битка със Стивън, продължавах да се чудя, ял ли е?