Елдар Рязанов, руски филмов режисьор, известен със сатирата си, почина на 88 години
Елдар Рязанов, чиито тъжни сатири, пронизващи абсурдите на ежедневния живот в Съветския съюз и Русия от ерата след Горбачов, го превърнаха в един от най-популярните руски режисьори и сценаристи, почина в понеделник в Москва. Той беше на 88 години.
Смъртта му беше обявена от съюза на руските филмови дейци Киносоюз.
Още на 20-те си години г-н Рязанов стана моментална сензация с първия си игрален филм, музикалната комедия Карнавална нощ. Издаден в Съветския съюз през 1956 г., той е предвестник на размразяването след Сталин и появата на ново следвоенно поколение. Той изобразява борбата на членовете на Комунистическата младежка лига, които се опитват да организират забавно новогодишно парти в местен културен център, срещу което се противопоставя властен бюрократ, решен да го превърне в образователно събитие.
През следващите 30 години г-н Рязанов усъвършенства жанра, който той нарече тъжна комедия, разкривайки слабостите както на партийни служители, така и на обикновените граждани, използвайки скалпела достатъчно умело, за да остане в милостта на правителството. Той беше майстор на всеки комедиен нюанс, пише в. „Новая газета“ с признателност, от лирика до сатира, от фарс до трагикомична фантазия.
Само един от филмите му, Човек от нищото, беше забранен направо. Създаден през 1961 г., той проследява приключенията на човек от каменната ера, който посещава Съветския съюз и коментира, малко прекалено язвително, маниерите и обичаите, които спазва.
Комедия на г-н Рязанов Ирония на съдбата, за един московски лекар, който се огъва, се озовава в Ленинград и не осъзнава грешката си — жилищните сгради и интериорът им са клонинги един на друг — стана национална институция, след като беше излъчена по телевизията през 1975 г. Всяка година след това, той беше показан в навечерието на Нова година и вплете своя път в тъканта на руския живот.
Това са руските „Коледна песен“, „Чудо на 34-та улица“ и „Това е прекрасен живот“, събрани в едно, пише The Washington Post през 1998 г. Привързаността към филма помогна за режисирането на продължението от 2007 г. „Иронията на съдбата 2“ на Тимур Бекмамбетов, най-касовият филм в руската история.
Редица филми на г-н Рязанов бяха изнесени в Северна Америка, включително „Забравена мелодия за флейта“, „Балада за един хусар“ и „Безмилостен романс“, но той така и не спечели популярност на фестивалната верига. Той не беше дисидент и неговата марка лека комедия изглеждаше някак неруска, липсваше гравитация.
Въпреки популярността си, той погледна на кариерата си в ретроспекция, с известен песимизъм. Свободата дойде твърде късно за мен“, каза той пред The Los Angeles Times през 1988 г.
Елдар Александрович Рязанов е роден на 18 ноември 1927 г. в Куйбишев (днес Самара), на река Волга в източната част на Европейска Русия. Баща му, икономист, прекарва близо 20 години в затвора, жертва на сталинските чистки.
Образкредит...Artkino Pictures, чрез Photofest
След като завършва Държавния институт по кинематография през 1950 г., той започва да прави документални филми за Мосфилм, главното правителствено студио, по теми, които включват училищната система в Москва, мач от шампионат по шах и рибари от остров Сахалин. На своя уебсайт той иронично отбеляза, че документалният филм по това време няма никакво отношение към живота, документацията или истината.
Той направи близо 30 филма, с невероятна нотка и привързаност към хитреците и негодниците, които често правеха сравнения с режисьора Били Уайлдър. Подобно на Алфред Хичкок, той създаде навик да се появява в епизодични роли. Подобно на Уди Алън, той притежаваше дарба да драматизира тежкото положение на очарователни интелектуални неудачници.
Филмите имат много малко общо с политиката, каза Дейвид Макфадиън, автор на „Тъжната комедия на Елдар Рязанов: Въведение в най-популярния режисьор на Русия“ и професор по сравнителна литература в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Те са повече за хората, които живеят живота си въпреки политиката, въпреки идеологията. Това са малки хора, изправени пред големи препятствия - и те не винаги печелят.
В „Пази се от колата“ (1966), пуснат в САЩ като „Необикновен крадец“ през 1967 г., г-н Рязанов разказва историята на новите дни Робин Худ, застрахователен чиновник, който краде коли от спекуланти и ги продава на други спекуланти, даряване на приходите на сиропиталища.
Предстоящото изчезване на пет заветни места за гаражи, които предстои да бъдат изтрити, когато се появи нов път, предизвиква вихър от схеми и манипулации в Гараж (1979). Героинята от 'Гара за двама' (1982) продава пъпеши на черния пазар, което я прави официално социален паразит. Хората са сложни, каза г-н Рязанов пред Newsweek през 1985 г. Има очарователни спекуланти.
Разхлабването на културните ограничения, което дойде с Михаил С. Горбачов и разпадането на Съветския съюз, вдигна тежката ръка на цензора и като вид бонус продължи да предоставя на г-н Рязанов изобилни материали за комедия, макар и с по-тъмен оттенък.
В „Забравена мелодия за флейта“ (1987), първият му филм, който излиза без съкращения от цензора, той изобразява бивши културни бюрократи от измислената Главна дирекция на свободното време, хвърлени в състояние на дълбока депресия, тъй като не могат да забранят книгите или булдозерни художествени изложби.
Обещаните небеса (1991) описват тежкото положение на бивши учители и офицери от армията, изтласкани в периферията на обществото от разпадането на съветската система. Те се събират на местно сметище и си изкарват прехраната, като просят и унищожават непредпазливите. В Old Hags (2000) хищен мафиози измами възрастна жена от апартамента й.
Г-н Рязанов е удостоен с Държавна награда през 1977 г., а през 1984 г. е обявен за народен артист на СССР.
От 1979 до 1985 г. е водещ на популярното телевизионно предаване „Кинопанорама“ (На киното), а по-късно има собствено токшоу „Гости на Елдар Рязанов“.
Първият му брак завършва с развод, а втората му съпруга Нина Скуйбина почина от рак през 1994 г. След него остава съпругата му Ема Абайдулина; дъщеря Олга; и внук.