Деветата порта: Колко верен е филмът на Джони Деп?

Режисиран от полския режисьор Роман Полански, „ Деветата порта “ е трилър-драматичен филм от 1999 г. с участието на актьорски състав, включително Джони Деп , Еманюел Сейнер, Лена Олин, Франк Лангела, Джеймс Русо, Барбара Джефорд, Джак Тейлър и др. В центъра на историята е Дийн Корсо, търговец на книги, който приема работа да удостовери автентичността на „Деветте порти“ за Борис Балкан, който вярва, че книгата притежава изключителна сила и знание, когато бъде декодирана. Пътешествието на Корсо из Европа за сравняване на копия се разгръща с опасност и мистерия, срещайки убийства и измама.

Интересното е, че Корсо разкрива три версии на книгата, всяка от които потенциално съдържа различни гравюри. Пътищата му се пресичат с Лиана Телфър, енигматична жена със значителен интерес към книгата. Задълбочавайки се, става все по-ясно, че играят свръхестествени сили и че книгата може да крие зловещи тайни и мощни способности. Като се има предвид изследването на окултното във филма, човек може да се чуди дали „Деветата порта“ е базиран на реални събития. Ето фактите.

Истинска история ли е „Деветата порта“?

Не, „Деветата порта“ не е базирана на истинска история. Воден от Роман Полански, филмът черпи вдъхновение от бестселъра на Артуро Перес-Реверте, наречен „The Club Dumas“. Въпреки че сюжетът и събитията, описани във филма, са напълно измислени, книгата, която го е вдъхновила, включва елементи от истинска история, древна литература и митология. Роман Полански , режисьорът, на когото се приписва адаптирането на филма за голям екран, е добре известен полски режисьор, приветстван с филмите си като „Смърт и девойка“, „Горчива луна“, „Неистов“, „Пирати“ и много други.

Когато го попитаха защо е адаптирал романа на Артуро Перес-Реверте, Роман Полански каза: „Напрежението и хуморът в него, много колоритни второстепенни герои, типът неща, с които знам какво да правя. В него има няколко сюжета, главно два, единият от които се занимава с изгубения ръкопис за друга глава от „Тримата мускетари“.

Полански продължи: „Всичко е много заплетено, една от онези разхвърляни книги, приятна и литературна, с умни наблюдения, много ерудирана: Реверте очевидно обича книгата. Много ми хареса; проблемът беше как да се направи филм от него, защото на пръв поглед наистина не изглежда, че е възможно. Трябваше да изоставим много елементи, защото един филм трябва да бъде много по-строг. Но не се колебах, защото знаех, че ще бъде забавно да го направя.

„Деветата порта“ е завладяваща приказка, която се задълбочава в опасностите от обсебването и последствията от навлизането твърде далеч в царството на неизвестното. В основата си историята е смразяващо напомняне за етичното въже, по което вървим, когато сме водени от ненаситно желание, особено от примамката на безсмъртието и богоподобната сила. Борис Балкан (Франк Лангела), герой, обвит в амбиция и жажда за върховно познание, олицетворява опасностите от необузданата мания.

Желанието му да постигне статут на бог чрез преследване на безсмъртие е подхранвано от копнеж за власт, който не познава граници. Упоритата отдаденост на Балкан да разкрие тайните на мистериозната книга го води по коварен път. Той става сляп за предупредителните знаци и етичните съображения, погълнат от перспективата да постигне ниво на власт, сравнимо с това на божество.

По подобен начин Лиана Телфер (Лена Олин) представлява друг аспект на тази предупредителна история. Водена от собствените си амбиции и желания, тя е привлечена от обещанието за сила и безсмъртие, което книгата крие. Привлекателността на всемогъществото се превръща в съблазнителна сила, която я изкушава да се докопа до забраненото знание въпреки надвисналата опасност. Подобно на Балкан, нейната фиксация върху тази непостижима сила я заслепява за съвсем реалните опасности, които ухажва.

В заключение, „Деветата порта“ не се корени в реалността, а се основава на най-продавания роман на Артуро Перес-Реверте. Филмът действа като фино огледало, приканващо към интроспекция в етичния компас, ръководещ собствения ни живот. Той издига предупредителен флаг, махайки ни далеч от опасните скали на неудържими желания, напомняйки ни да спрем и да претеглим истинската цена на нашите амбиции. В крайна сметка той нашепва една вечна истина: мъдростта не се намира в сляпото преследване на власт, а в разумното разбиране, което ни позволява да управляваме желанията си отговорно и да предвиждаме вълните, които те могат да създадат в необятния океан на съществуването.