Един от работещите сюжети на „Dark“ е идеята за страните на светлината и тъмнината. Отначало това са Адам и Клавдия, но с нови ъгли, въведени в историята, той придобива формата на трикетра. Докато страните са ясно дефинирани, лоялността на героите не е така. Вторият сезон се задълбочава в този контекст и включва някои предателства, които оформят историята по различен начин. Ако все още не сте наваксали цялата поредица, преминете към Нетфликс . СПОЙЛЕРИ НАПРЕД
Ной връща младия Хелге обратно към времето си през 1984 г., който е променен от опита му. Егон се опитва да го разпита, но момчето отказва да говори с никого. Той нарушава мълчанието си само когато Ной се връща, което кара майка му да се интересува от свещеника. Междувременно Дорис и Агнес се отдават на афера, към която Егон става подозрителен.
Епизодът се фокусира и върху няколко дъги на Клавдия, започвайки с нейното образование в пътуването във времето и завършвайки с нейната смърт. Оказва се, че Агнес работи с нея, но тя също я издава, като предава ключова информация на Ной, за да се върне в благодатта на Адам. Преди да бъде убит, старата Клавдия посещава младия Егон. Тя му се извинява, но той няма представа за самоличността й.
През 80-те години Клаудия се среща с Танхаус и разговаря с него за машината и книгата му. Също така се разкрива, че преди години старата Клавдия се е срещала с младия Танхаус и му е разказвала за тяхната среща в бъдеще. През същата година Егон посещава Улрих и след като направи няколко връзки, му показва снимката на Микел. Това възбужда Улрих и той атакува Егона.
Междувременно младата Клавдия пътува до наши дни и научава за отстъпващото здраве на Реджина. След убийството на старата Клавдия Ной намира липсващите страници, които Адам е търсил, но го лъже за тях, след като открива местоположението на Шарлот.
Мистерията на „Dark“ започна с изчезването на момче. Преди Микел да изчезне във въздуха, град Уинден вече имаше изчезнало дете в Ерик Обендорф. Докато ченгетата задълбочиха случая, те откриха, че подобни изчезвания също са се случвали преди 33 години.
По-късно откриваме, че някои деца, като Ерик и Мадс, са били отвлечени, за да станат морски свинчета в експеримент, докато тези като Микел са преминавали с течение на времето през пещерите близо до атомната електроцентрала. И в двата случая причината беше пътуването във времето. Въпреки това, напредвайки в шоуто, откриваме и възрастни, които пътуват през времето през цялото време. И така, защо те не бяха отвлечени за експериментите? Защо Ной се е насочил само към деца?
Една логична причина би била същата като всяко друго престъпление срещу деца: защото те са лесна плячка. По-лесно е да отвлечете дете, отколкото да атакувате възрастен и да рискувате да се сблъскате. Когато обаче видим бункера, където децата са държани в плен, преди да бъдат изтласкани във времето, той е украсен специално за деца. Има цветни тапети, а има и телевизор, който да ги забавлява. Това означава, че похитителят е знаел, че трябва да се насочат към деца, не са взели решение, защото са имали лош опит с някои пораснали. Което ни връща към въпроса защо децата? Отговорът може да бъде Хелге.
След като е нападнат от Улрих, Хелге се оказва в бункера. Преди да се измъкне оттам, той става свидетел на разкъсване във въздуха, през което вижда Джонас и след като се опитват да осъществят контакт, Хелге в крайна сметка заема мястото на Джонас. Тук Ной го намира и използва машината, за да го върне обратно във времето си. Тъй като експериментът е успешен, той убеждава Ной, че децата трябва да са по-подходящи за тази цел. Що се отнася до това кой би предложил да отиде с деца, а не с възрастни, отговорът е Адам.
От многото сложности на пътуването във времето, Bootstrap Paradox изглежда е повтаряща се тема в „Dark“. Танхаус го обяснява на Клавдия като въпрос за пилето и яйцето; никой не знае кое е първо. С нещата, пътуващи във времето, миналото и бъдещето вече нямат същото значение. Всеки от бъдещето може да се върне в миналото и да го моделира според знанията си за него, което от своя страна трябва да е дошло някъде от миналото. По този начин няма как да разберем дали вещта е възникнала в миналото или бъдещето.
Подобното се отнася и за машината на времето, използвана от Клавдия и останалите. Всички признават Tannhaus за създаването му, но той не би могъл да го направи, ако не получи помощ от пътуващи във времето. В същия дух той е приписван на написването на „Пътешествие през времето“, но не би могъл да го напише, ако Клавдия не му беше оставила копие от него. По този начин нито машината на времето, нито книгата са творението на Танхаус или някой друг по този въпрос. Същата логика може да се приложи и към решението за използване на деца за експеримента с пътуване във времето. Адам знаеше за Мадс и Ерик да бъдат отвлечени и да се озовават в различни срокове, което би го накарало да вярва, че те са по-подходящи за експеримента, което в крайна сметка доведе до отвличането на Мадс и Ерик.