Връщането на талибаните на власт в Афганистан през 2021 г. драстично ограничи правата на жените, като ги лиши от основни свободи като образование и работа и наложи сериозни ограничения върху живота им. Сред този потискащ фон съпротивата се появи по мощни начини. Документалният филм на Сахра Мани от 2023 г. „Хляб и рози“ улавя това предизвикателство, като се фокусира върху издръжливостта на афганистанските жени. Един от обектите, д-р Захра Мохамади, зъболекар от Кабул, е пример за смелост и праведност. Въпреки че е изправена пред ответна реакция и терор, нейната твърда смелост подчертава както дълбокото въздействие, така и огромната цена на революцията.
Д-р Захра Мохамади току-що се беше сгодила за годеника си Омид, когато талибаните превзеха контрола над Кабул, Афганистан, на 15 август 2021 г. Двойката с нетърпение очакваше съвместно бъдеще, но за д-р Захра всичко се промени за една нощ. Всеотдаен зъболекар с процъфтяваща практика в района на Карт-е-Парван в Кабул, тя внезапно се оказва изправена пред мрачна реалност при талибанския режим. Една от най-репресивните политики на талибаните беше почти пълната забрана на образованието за жени и момичета, което на практика заличава техните възможности за растеж и независимост. Отказвайки да приеме тази несправедливост, д-р Захра се превърна в символ на съпротивата. Тя беше решена да се бори за правата на афганистанските жени.
Д-р Захра скоро се очертава като видно лице на съпротивата срещу правата на човека в Афганистан, настоявайки за промяна в една нация, окована от драконовската политика на талибаните. Въпреки рисковете, тя се присъедини и ръководи женските протести в Кабул, където групи от смели жени маршируваха по улиците, скандирайки лозунги за равенство и образование и държейки транспаранти с надпис „Работа, образование, свобода“. Тези демонстрации бяха посрещнати с яростни репресии - сълзотворен газ, водни оръдия и арестите станаха нещо обичайно. Силите на талибаните често отмъщаваха, като разпръсваха протестиращите с груба сила или ги задържаха без основание.
Стоматологичният кабинет на д-р Захра скоро се превърна в център за активистки и несъгласни жени, търсещи убежище, солидарност и план за съпротива. Това беше пространство, където оцелелите от бруталност споделяха своите истории, намирайки сила в колективните си преживявания. Д-р Захра, с непоклатимата си решителност, ги увери, че те не са просто жертви, а воини, предназначени да проправят пътя за бъдещите поколения. Нейните думи вдъхновиха мнозина, запалвайки надежда и решителност във време на отчаяние. Въпреки разрастващата се роля на лидер на съпротивата, д-р Захра продължи да ръководи денталната си практика, като гарантира, че пациентите й получават грижи, дори когато ресурсите намаляват и разходите се повишават.
Мнозина не можеха да си позволят лечение, така че д-р Захра Мохамади започна да предлага услугите си безплатно, осъзнавайки, че нейната роля на лечител се простира отвъд физическата грижа. Тя осъзна, че финансовото овластяване на жените и застъпничеството за възстановяване на поминъка също трябва да бъдат неразделна част от нейната програма. Тя стана виден член на Екипа за солидарност на афганистанските жени, коалиция, посветена на застъпничеството за правата на жените и съпротивата срещу репресивните закони, наложени от талибаните. Чрез тази платформа тя работи неуморно, за да организира протести, да мобилизира жените и да усили гласовете им в свят, който се стреми да ги накара да млъкнат. Признавайки необходимостта от постоянни усилия, тя също така основа Екипа за единство и солидарност на афганистанските жени, организация, която се ангажира да защитава правата и бъдещето на афганистанските жени и деца.
Нейната отдаденост надхвърли границите на Афганистан, когато стана член на Task Force NYX, глобална инициатива, насочена към документиране и справяне с нарушенията на човешките права. Нейната вяра в силата на разказването на истории и необходимостта от запазване на истината я накара да си сътрудничи със Сахра Мани по документалния филм. Въпреки огромните рискове, д-р Захра избра да сподели своята история и тази на безброй други афганистански жени, водена от убеждението, че техните борби, смелост и жертви трябва да бъдат известни на света.
През февруари 2022 г. д-р Захра Мохамади участва в протест на закрито с искане за освобождаване на Тамана Заряб Паряни и Парвана Ибрахимкел. Те бяха две видни активистки за правата на жените, които бяха задържани от талибаните. Тези жени бяха арестувани за участието си в протести срещу потисническата политика на талибаните, особено тези, насочени срещу свободите на жените. Д-р Захра, заедно с други активисти, се опита да привлече вниманието към тежкото им положение и да демонстрира, че борбата за справедливост няма да бъде премълчана. След този протест д-р Захра беше отвлечена от талибаните от нейния кабинет. Тя беше затворена в продължение на дни, търпейки психологически мъки, предназначени да възпрат нейната съпротива. Изпитанието само затвърди решимостта й, но донесе и мрачно осъзнаване: сега талибаните гледаха на нея като на сериозна заплаха и животът й беше в непосредствена опасност.
След освобождаването си д-р Захра се срещна с Омид, нейния годеник, за да сподели сериозността на ситуацията. Тя обясни, че за да поддържа борбата, която е започнала и да продължи да се застъпва за афганистанските жени и деца, трябва да напусне Афганистан. В една тиха нощ, малко след освобождаването си, тя напусна страната, която познаваше като дом, и потърси убежище в сигурна къща, докато не се измъкна. Тя не разкрива местоположението си на никого, освен на годеницата си. Тя остава под радара години наред. През септември 2024 г. новинарски репортаж твърди, че тя е в Тирана, Албания. Тя се присъедини към повече от 100 жени, които поискаха международна помощ и начини талибаните да бъдат подведени под отговорност. Това беше едно от най-големите събирания на афганистански жени извън страната след превземането на властта. Освен това, по много разбираеми причини, д-р Захра се държи сдържано. Винаги, когато говори, е за нейните сънароднички, чиито гласове иска да усили.
Тя остава непоколебима в усилията си да се застъпва за жените, особено в опозиция на потисническия талибански режим. Нейната работа се фокусира върху усилването на гласовете на жените и честването на онези, които създават значима промяна в своите общности. Като отдаден активист, нейният профил отразява безмилостното застъпничество чрез организиране на протести, повишаване на осведомеността относно нарушенията на човешките права и защитаване на постиженията на жените, които се противопоставят на обществените и политически ограничения. Независимо дали чрез публични изказвания, кампании в социалните медии или инициативи за сътрудничество, тя активно насърчава солидарността и дава възможност на другите да се присъединят към борбата за равенство и справедливост.