след Дейна Лин Дод неочаквано изчезна през 2006 г., на следователите отне повече от десетилетие, за да идентифицират тялото й. Подобен случай на нейния се случи през 2006 г., когато Бранди Уелс изчезна от нощен клуб в Тайлър, Тексас. Въпреки това, за разлика от случая на Дана, тялото на Бранди не е намерено дори след десетилетие. Въпреки че случаят с убийството на Дейна и нейния извършител, Джоузеф Уейн Бърнет , е основният фокус на „Dateline: The Woman with No Name“ на NBC, мистериозният случай на Бранди също е изследван в епизода.
Бранди Елън Уелс е родена на 28 ноември 1982 г. в семейството на Елън Тант, която я обожава и възпитава да бъде мила и състрадателна жена. След като завършва гимназията на Tyler’s Chapel Hill през 2006 г., Бранди се омъжва и започва да учи в Тексаския университет. Нещата между тях обаче не се получиха. Затова тя се разведе със съпруга си и се премести в Сан Антонио, преди да се установи в Браунсбъро със съквартирант. Въпреки че беше на километри от майка си, Бранди отделяше време, за да посещава редовно майка си в Тайлър. Освен че планираше да посещава Trinity Valley Community College и да живее в кампуса, тя имаше и нова работа в Wal-Mart, която очакваше с нетърпение. Крайната й цел беше да стане учителка в детска градина или първи клас.
Около 20 часа на 3 август 2006 г. Бранди посети резиденцията на майка си Тайлър, където се преоблича и приготвя. Майка й беше под впечатлението, че отива в местен клуб близо до къщата с приятелите си, но се оказа, че е отишла с колата до централната гара на Греъм на Маккан Роуд в Лонгвю. Тя пристигна в клуба около 22:30, след като попита за посоката няколко пъти и разбра, че колата й е свършила. Притеснена, че няма да може да се прибере вкъщи с колата си, тя според съобщенията помолила хората наоколо за малко пари за бензин. След по-малко от няколко часа тя напусна клуба сама след полунощ. Това бе последният път, когато Бранди беше видяна.
Същата вечер черният Pontiac Grand Prix на Бранди Уелс от 2000 г. с четири врати също изчезна от клуба заедно с нея. Елън Тант, нейната майка, се разтревожила за дъщеря си и съобщила, че е изчезнала. Детективите започнаха широко издирване на Бранди и претърсиха целия квартал, но не намериха следа от нея. Пет дни след като тя изчезна, следователите се натъкнаха на изоставеното й превозно средство на междущатска магистрала 20 на Тексаска магистрала 31, точно извън Лонгвю. При проверка на колата те съобщават, че са намерили чантата й и неработещия мобилен телефон на бившия й приятел, но не и личния й мобилен телефон.
Освен това детективите не откриха признаци на борба вътре в колата, но забелязаха, че седалката на водача е избутана назад, което показва, че я кара по-висок човек. В багажника на колата открили и пластмасова газова туба, която не може да е на Бранди според твърденията на близките й. В някакъв момент по време на разследването те също намериха мобилния й телефон на съвсем различно място. При проверка на активността на мобилния й телефон разследващите разбрали, че след изчезването й трима души са го използвали. Полицаите ги помолили да се явят на тест с полиграф, но един от тях се провалил. Последваха поредица от интервюта, които не доведоха до нищо конкретно. Тъй като вече не се смяташе за евентуален заподозрян, самоличността му не беше разкрита на обществеността.
През годините делото охладня поради липса на доказателства. Въпреки това, по време на разследването на случая с убийството на Дейна Лин Дод, властите изработиха нейното съставно изображение от компютърна томография в опит да установят нейната самоличност, която все още беше неизвестна за тях. Откривайки поразителни прилики в реконструкцията на неидентифицираната жертва, майката на Бранди се свързва с властите. Въпреки това, след ДНК тест беше потвърдено, че това не е тялото на Бранди. По-късно полицията успява да разбере, че принадлежи на Дана Лин Дод, която също изчезна през 2006 г. Дори 14 години след изчезването на Бранди, Елън беше решена да разбере местонахождението на дъщеря си и вярваше, че тя може да е жива .
Тя каза на KETK: „Винаги я чувам в дъното на ума си да казва:„ Мамо, чакам те. ела да ме вземеш, помогни ми.“ Чувате това през цялото време. Остава в сърцето ти, че тя знае, че се нуждае от помощта ти. И вие не знаете как да й помогнете, какво да правите, няма какво да правите. Друг страх е, че тя лежи в нечии ниви с костите си, просто разпръснати навсякъде и тя заслужаваше по-добро от това. Тя заслужаваше погребение. На следващата година тя почти се разпадна, докато говори с Longview News-Journal. Тя каза: „Знаете, че хората не осъзнават какво причиняват не само на жертвата на престъплението, но и на семейството. Любимите хора, които са изоставени с толкова много въпроси, на които не е отговорено, защото някой е твърде коварен, за да излезе с това сега.“ Въпреки всички усилия на властите, нейният случай остава неразрешен.